Колко време един полово зрял човек може да издържи без секс? Сексуалността е заложена в нас още преди да се родим и зависи от нашия динамичен стереотип. Има хора с много жизнена енергия, които непрекъснато са в движение, други са по-спокойни, а трети са флегматични, вяли и отпуснати. Така е и с половата потребност на хората. За едни е достатъчно да имат сексуален контакт веднъж в месеца, за други – веднъж в годината (колкото и парадоксално да звучи, има такива хора), а за трети нуждата може да е всеки ден и дори всеки час.Има обаче ситуации, в които човек няма възможност да прави секс. Тогава той може да изкара период на пълно въздържание или да удовлетворява потребностите си с мастурбиране. Това е напълно естествено и нормално.
Представете си една жена около 50-те, която е имала хубава връзка, но е загубила партньора си – примерно, останала е вдовица. Тя иска да си запази хубавите спомени, но е самотна – лошо ли е да отиде и да си купи един вибратор? Напротив – хуманно е.
Или, да кажем, друг случай - в една двойка той свършва по-бързо, което често се случва. Отиват, избират си един вибратор, който довършва нещата. Това е естествено. Разбира се, има и опасни сексуални играчки или практики, при които може да се стигне до задушаване и смърт. Истината е да не се бяга далече от природата. Тези атрибути може да допълват половия ни живот, а в определени случаи – дори да го заместват, но ние трябва да се любим един с друг, а не с играчките. Иначе помощните инструменти стават фетиши и отиваме към сексуалната патология.
Ако имаш партньор и двамата можете да водите полов живот, но ти предпочиташ да се самозадоволяваш, това също е патология. При секса човек дава удоволствие, за да получи удоволствие, а не го прави сам, защото му е по-лесно. Някои хора, в условията на сексуална абстиненция и ако са в еднополови колективи, стават хомосексуални. Както се казва: „Като няма риба, и ракът е риба”. Появи ли се възможност за нормално полово общуване, същият човек пак става хетеросексуален.
Някои сами се подлагат на сексуално въздържание, без обективно да са лишени от социални контакти, което е противоестествено. Това значи съзнателно да отхвърляш природата и да вървиш срещу себе си. Човешкият живот е много кратък, за да отлагаме във времето. В него има два периода – правене на спомени и спомняне на спомените. Имаш ли възможност да се любиш, желан ли си – люби! Не отлагай днешната работа за утре. „Докле е младост, леко път се ходи и леки са световните несгоди”.
Човешката сексуалност е като многоетажна къщичка. Най-отдолу в партера е половият нагон, който е вроден – няма начин да се отървеш от него. По-нагоре е първият етаж – харесването. „Харесвам тези очи, тези коси, тези бедра, тези гърди”. Оттам идва привличането. Над привличането стои еротиката. Над ероса е обичта. Там някъде, горе, в мансардата, стои любовта. Зависи докъде ще стигне асансьорът. Дай Боже да стига винаги до мансардата. Но не е проблем, ако спре само до привличането и до еротиката. Не трябва човек да си поставя ограничения - непременно да съм влюбен. При едни хора любовта идва изведнъж като гръм от ясно небе. Други отначало не приемат някого напълно, но постепенно се влюбват. Рецепта няма. Ние сме осъдени да живеем един с друг и същевременно сме животни - такава ни е природата.
Казват за северните народи, че са студени хора. Нито норвежците, нито фините, нито шведите са студени хора. Просто там им е студено на хората.
Знаете ли шведите какво правят? Слагат си три кръгчета в календара, които за тях да са „сексуален празник”. И тези дни не ходят на работа. Отиват на театър, на опера, на ресторант с любимия човек, ако имат деца, изпращат ги при родителите или при приятелите си. Някои двойки си наемат след това хотел с вана, джакузи, свещи, шампанско, музика. Техният сексуален живот в тези три кръгчета е супер пълноценен. Това е в единия край на махалото. На другия край е да ни се случи импровизирано. Возим се в асансьора, сещаме се и го правим там – ей така, бърз секс. Хубаво е половото общуване да бъде и запланувано, и импровизирано. А не да потискаме природата си. Особено, ако човек е в своите интензивни години, не трябва да си губи времето.
Много хора нямат полово общуване, защото страдат след прекратена връзка с любим човек. Те трябва да осъзнаят, че ако се вглъбиш в своето нещастие и не виждаш по-далече от пъпа си, оставаш сляп за света и преставаш да живееш. Човешкият живот е река, която не се връща назад – тя върви само напред. Спре ли, става блато. Отхвърлен си, разделен си – добре. Сложи си спомените в едно чекмедже от паметта и не спирай да живееш. Иначе сам се наказваш. Никой не може да бъде обичан или да обича насила. Един мой учител по психиатрия казваше: „В човешката сексуалност има две основни неща – желание и съгласие”. Без съгласие не става. Това е животът. Но най-хубавото е, че в него има голямо разнообразие. Ако едно красиво, високо момиче със сини очи ме е отхвърлило, малко по-настрани ме чака друго подобно, което ще ме обича.
Има едно просто уравнение – „аз” е равно на „аз”. Наруши ли се то, аз съм нещастен, вече не съм същия. Моите пациенти ги уча да бъдат добри егоисти. Добрият егоист обича първо себе си, а после и другите. Лошият егоист обича само себе си и мрази другите. А този, който прави всичко за другите и нищо за себе си, е най-лошият човек. Защото убива себе си заради другите. Когато златното правило „аз” е равно на „аз” е изпълнено, аз съм личност, държа на себе си и не пускам страданието, въпреки че съм изоставен, отхвърлен и т. н. В любовта, в секса и в живота, когато цениш себе си, цениш и човека до теб, и той те обича. Когато не цениш себе си, никой няма да те обича. А когато някой те изостави, има три много хубави песни. Първата е на ФСБ - „Обичам те дотук”. Втората я пееше Камен Воденичаров - „Ала нямаш мен”. И третата пак е на ФСБ: „Високо, високо, високо, високо застани! Звездите са звезди, защото са високо!”
В днешно време се случва дори млади хора, за които е присъщо повече да комуникират по принцип, да имат дълги периоди без полово общуване. Това е, защото избягахме от природата. Събуждаш се сутрин, новините те блъсват, правиш си тоалета, пътуваш, напрягаш се, че ще закъснееш, пристигаш, започват едни разбори – защо вчера не сте направили това или онова, цял ден стомахът ти е на топка, напрежение, тревога, ядеш на крак, свършва работното време и си смазан. Връщаш се и нови проблеми ти се стоварват на главата. Какъв секс да правиш?
Българинът умее да работи, но не умее да се разтоварва. В казармата има две команди – мирно и свободно. Ние не умеем да си казваме: „свободно”. Дай да си легнем двамата във ваната и да се изкъпем заедно. Вместо да се храним вкъщи, да намерим едно ресторантче, да послушаме хубава музика. Или да отидем на джаз концерт. В събота и неделя може да не качваме чак Черни връх, но нека се поразходим поне в парка. Ако по време на разходката стигнем до хубаво, спокойно място, защо да не се полюбим там? Какво като ни видят? Голямо чудо! Затова вече не правим секс – защото избягахме от природата. От природата по принцип и от природата вътре в себе си. Работата си е работа, половото общуване си е полово общуване – не трябва да ги противопоставяме и заради едното, да забравяме другото.
Ние сме хора - мъже и жени. Да седнем и да си пуснем музика, каквато обичаме - Рей Чарлз или Барбара Стрейзант. Да си запалим по една цигарка, да си налеем по два пръста за пиене. Това е истината. Другото ни прави винтчета. А какъв секс ще правят едни винтчета и бурмички? Никакъв. Аз сега съм до теб, но си мисля за нещата, които трябва да направя утре в работата. Ти си до мен, но си мислиш за някакви свои ангажименти. Когато сме заедно, трябва да мислим за нас двамата. Вземи на връщане от работа едно парфюмче, позарадвай тази жена до теб… Защо да не ми направиш масаж да се отпусна? Или аз на теб? И тогава няма да имаме нужда нито от мастурбация, нито ще изпитваме сексуална абстиненция.
Източник: http://e-vestnik.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар