петък, 23 януари 2015 г.

Премеждията на един българин в Америка (част 2)

Здравейте драги телевизионни слушатели и радио зрители, с молба пак, да се разпространи като апокрифен препис на исторически роман с елементи на романтизъм не съм писал от доста време, но имам извинение – от 10 дена се въртя през деня в леглото, а нощем плача на работа, защото разбрах, че избора на склад на годината е бил саботиран по отвратителен начин от личности недостойни да бъдат споменати от мене…мога само да ги проклинам с най- тежки клетви като – дано парите им са в ЦКБ, а клиентите им да изчезват като предавания от ТВ7. Въпреки това доста подло деяние аз съм убеден, че то по никакъв начин не се е отразило на вашите ежемесечни увеличения на заплатата и традиционните ваканционни премии на фирма Стинг, а дори напротив. Като говорим за премии искам да заявя, че все още Ганка е с едни гърди пред вас и печели убедително поста на секретарка в Клатим си краката ЕТ като забогатея…знам какво си мислите, че гърдите на Ганка са малки и за това не е страшно, че е пред вас, но тука има действие с натрупване и преднината и става все по- огромна, все едно, че е посетила д-р Енчев за естетична процедура и то след като Весела му е била на посещение. За да ви стресна още повече искам да кажа, че и Теодора не ме е изоставила за разлика от всички други гадове. Моля ви се стегнете се, очаквам много повече от вас, аз знам, че можете…предполагам, доколкото ви познавам, че срещате огромни затруднения с писането на отчет към мене в Екселска табличка за това ще си позволя да ви напомня, че Пламен Минков е насреща (мале как ли ме псува сега), ако обаче поради някаква не известна причина той не е достатъчно досетлив, ще си позволя да ви кажа една аксиома за ИТ специалиста – охотата с която гореспоменатите обичат да помагат на околните е правопорционална на количеството алкохол, което им е предложено под формата на бутилки – за протокола и процедурата по подкуп на Пламеновци или ПУП, той обича всякакви разновидности Джим Бийм. Именно от Теодора получих и откъслечни данни какво точно се е случило на това мини световно първенство за Пловдив – дните на фармацията. Видях на сайта на Стинг 5-6 снимки, голям сексапил големо нещо, просто обаче липсата на големият ми нос се усеща със страшна сила. Надявам се някой да се престраши и да сподели някоя забавна случка от там. На мене не ми се случват някакви супер дупер случки, но все пак няма как да не спомена няколко момента от работната атмосфера в най- голямата верига в света Уолмарт, пляс пляс йе йе….Първо трябва задължително да отбележа, че освен, че танцуваме, пеем и се смеем на оперативка има и нововъдение – правим гимнастика и фитнес….да един колега си скъса някакъв мускул и от тогава преди работа загряваме, толкова сме добри, че ако ни пуснат на световното ви гарантирам, че ще изкараме цял мач. Ситуацията е просто страхотна, почти всеки, който помни комунизма би трябвало и да помни как преди да започнем училише имаше сутришна ведрина, та и тука е така, даже всеки път имаме и физкултурник по желание, повечето пъти по нежелание….просто тръпна като си представя тази пасторална гледка – Емил “Цайса” Ненов застанал на палет пред проверката и вика на манипулантите: раз- два, напред назад, ръцете горе…като чалготека….ееееееххххху безценноооо. Друг доста интересен факт е познайте какво…на края на месеца имахме ежемесечно оценяване…още малко и очаквах Ицето да изкочи от някъде да ни каже оценките или пък да ни пратят Екселска табличка оцветена според това кой колко кашона е пренесъл, но…пак успяха да ме изненадат. След оперативката казаха – днес ще ви кажем оценките и знаете ли как почнаха да го правят, караха хората да им се обаждат по телефона, ебаси пародията, до сега си бил с тях в една стая, но не го казват в очите ами се обаждаш по телефона, смешници. И почнаха да викат хората и казаха на един черен бабаит Роландо, роднина по външен вид на Майк Тайсън да се обади по телефона. Връща се той след 10 минути и аз го бъзикам, като те гледам къв си едър сигурно ги е страх да ти кажат в очите оценката ами като по филмите гласът беше електронно променен и с метален глас натъртва – отвлякохме дъщеря ви, платете еди колко си подкуп…сигурно и тука така, днес нещастнико си донесъл два кашона по- малко, анатема за тебе. Всъщност общо взето му казали, да бърза, глупости…чаках мене да ме викнат, то говоренето по телефона си викам ще ецяло приключение, защото аз на живо половината думи не ги разбирам…не ме извикаха де, който не го викали всичко било наред ми обясни един смешник….но да съм работил по- бързо, демексъщатата работа като на другите. Вчера беше 3 срещу 4 юли и имахме рекорден оборот от 140 000 за един ден и за това за награда от магазина ни спретнаха късна вечеря в 2 през нощта – КФЦ, Донъти, КЕйкове, Кока кола,въобще байрям – и аз бях там, ядох, пих и се веселих…обещаха пак като минем 100 000 да направят сладоледено парти, среден оборот през месеца 85 000 дневно….днес е национален празниктука, чакам фойервеките, имаше някакъв парад пародия на квартала, ама аз съм го проспал в търпаната…освен празник на САЩ, днес се навършва точно една година от последният ми ден във фирма СТинг, така че може би и аз трябва да направя парад…или по- добре гимнастика, хехе. Друг същестевен факт е че видимо се промени демегрофско етническия състав на служителите при нас – в началото си мислех, че ако ми дадат един камшик спокойно мога да играя ролята на надзирател във филма 12 години робство 2 и да подкарам колегите на памука, но сега понеже работата е бая, черният цвят лека по- лека се отми и белите вземаме все по- ясно изявено числено преимущество…текучеството е просто ОГРОМНО, само снощи напуснаха 4 човека, двама от които никога не съм виждал даже. ПРичината е прозаична, опитват се да притискат хората и да ги ръчкат, но нямат leverage, и то никакъв – за не знаещите английски leverage е това, което Стинг има – дава добри заплати за БГ, Уолмарт искат Стинг служители, но без да плащат, е няма как да стане…нормално е да идват само крапи работници, всеки способен просто се маха, а мързеливите им теглят майните…та така наемат 3 , махнат се 4ма, предполагам, че в Бг също има примери за такива места, но с моята огромна автобиография от 1 работодател не ги зная. Друга случка, която държа да спомена и която ме изуми е следната невероятна история, излязла от аналите на Уолмарт намиращ се на Sawmill – преди 1 седмица сутринта пристигналкамионът с млеко и млечни продукти – 14 палета, излезло шофьорчето, не от Разград, ама от некъде подобно и казало – тука съм, разтоварвайте, но както казах, тъй като на никой не му дреме, те му казали да ходи да се шиба. Шоферчето, защото имало да ходи още на бая места, въздъхнало, плюло си на ръцете и разтоварил самичък палетите на двора, палил си гумите и се чупил. Вече усещате какво е станало след това…не се досещате ли…я пак помислете. В Кълъмбъс най- после дойде лятото, прекрасно време, температури на 30 градуса по Целзий, време само плаж, топлина в която дори камилите ще изразходят водата и от двете си гърбици, за да се хидратират, въобще супер…познайте някой прибрал ли е млякото и млечните продукти от двора…ами неееееееееееее – и какво става, когато вечерта идва нашата смяна на работа – търсим да наредим млякото няма го, къде е, а сега де….а ето го, сварило е се е на вън – 18 000$ брак, опппаа, а поеми сега. 18к в долари, на боклука – представих си Пламен Събинов разпънат пред Хелиос след такава случка…18 000 и освен това, цяла нощ сме ги и бракували, защото системата е супер проста и за брак е нужно да се прекара всеки отделен продукт през един уред. Човек би си казал, че след тази случка ще се вземе поука…завчера гледам един мустакат дядо с неймтаг Хюсеин, викам здрасти от къде си – от ИРан….този скромен дядо Хюсеин е участник в продължението на историята, която кодово ще нареча “кой разсипа млякото?” – дядо Хюсеин, както моят баша примерно, има познания по английски близки до познанията по английски на да речем папагал живял 10 години в Англия – та хванали Дядо Хюсеин и му дали една палетна количка и му казали ей ти тия 5 палета с месо и ги закарай – in the meat cooler – дядо Хюсеин естествено казал уверено и със самочувствие ОК, без да си има и най- малкото понятие какво аджеба са му казали (ама сигурно знае какво е аджеба а) за ко иде реч, награбил количката и къде ги разтоварил си мислете…ахаааа, бинго….на дворааааааааааааааааааааа, хахаххахахахахахах, хич не ги бракувахме и тях…..купон. ДНес беше върха на сладоледа, сутринта нареждаме кашкавалите, бах мама му уж хладилници, а те топли – завчера енергото правили некви профилактики и пуснали всички хладилници на размразяване, туууш. Мисла, че кашкавалите нема се изхърлят, така че ако имате път към Уолмарт, моля ви без кашкавал…. Трябва да спомена и звездата на Уолмарт, черният човек ДЖери – бившия военен, който заслужава да го спомена за някои неща – първото е новата му приятелка – как се били запознали – тя го погледнала в Уолмарт и той усетил тръпката и и казал здравей, аз съм Джери и свиря на саксофон и така разцъфтяла любовта – сегашната му приятелка била възхетена, най- вече от факта, че Джери има собствено жилище и доходи – предишното и гадже бил бездомник и спял под моста и тя ходила на срещи с топла супа…е това е американската действителност, но сега се е уредила с ебаси патрона, със собствен апартамент и свири на тромпет – всяка вечер от 2 до 3 излиза на паркинга и свири на тромпет, така че имаме и музикален съпровод, Уолмарт търси талант. Питам го ще се жениш ли, той вика след беззъбата уличница никога нема се оженя. Джери има теория на конспирацията – тя е много лесна за обяснение – за всичко са виновни белите и ако белите ги нямаше, то черните щеха живеят като бели хора, усещате ли иронията като бели хора, хаха, тази сентенция си е моя, изписвам я на база на мислите на Джери – има бели има проблеми. Иначе бай ти Джери не им цепи басма – викат му много си бавен до половин час този палет с бира да си го наредил, той го взе и вика за половин час е невъзможно, видя им гърба и го върна в склада и на другият ден какво мислите стана, похвалиха го, че се е старал, смеееееееееех. ИНаче е голям добряк, вече 1 месец кара един колега до работа и обратно, дори и когато почива, защото човекът няма пари за собствена кола, винаги помага и се стреми да е точен, много съм доволен, покрай него мнението ми за американците се повиши драстично. УСещам как Ганка почва да ревнува, не се притеснявай Ганке, нямаш повод за притеснение, верен съм ти – ти за винаги си оставаш моят събеседник по желание, пожелахте да говорят, вечерен гост и така нататъка, Джери няма никакъв шанс, не може да му помогне и фактът, че има бюст по- голям от твоят… Още нещо, което е доста забавно за споменаване е че на 10ина човека има 4 палетни колички и всички след гимнастика, както сме загрели тичаме напред да си вземем една, че иначе зор, в началото ме изпреварваха, ама как няма, тука всички са тренирали американски футбол, използват лакти, подсечки, рамена, не мога се промъкна, но сега като загрея на гимнастиката, затварям очи, представям си филма Форест Гъмп и репликата Тичай Форест, тичай и се втурвам напред по- бърз от манипулант на обеден маршрут, грабвам работният инструмент и стискам здраво. Този факт ми напомня времената, когато в СТинг нямаше достатъчно компютри и ходех в 11 и 40 да си взема компютър…и два три пъти вече бях закъснял, което като се има предвид, че уж почвахме в 13 часа си е за притеснение. Вчера даже стана още по- страшно, взех си палетна количка след доста кървава битка с един рус тийнейджър и два литра пот, настаних се на праха на прането, който щях да обслужвам и се обърнах да си завържа обувките и бум, обръщам се и я НЯМА, ебаси финта, кой беше тази нинджа така и не разбрах, за миг ви казвам, Юсейн Болт ряпа да яде, Асан Айше от махала могат да завидят на тоз крадец бате, единствената случка, което мога да сравня по отношение бързина е следната, завчера купих 1 парче торта и го дадох в къщи на трите деца, дадох им го и им казвам сега ще ви дам вилици, обърнах се взех вилици и когато ги погледнах, вече беха натъпкали всичко с ръце, скоростта на светлината ряпа да яде…по отношение на палетната количка с бай ти Джери се наложи да шерваме една, което си има и предимство, защото така се опазва по- лесно от хищни хиени…така че извода е ако искаш да тичат работниците, лиши ги от работни условия и им гледай сеира. ИНаче вече се оформя любовен романс между един чичко и една лелка и двамата разведени с по N на брой деца и двамата си имат приятели, които много обичат ама на любов. Ей Богу ми, всички знаете, че не съм моралист ама ми е много смешно как обясняват колко си обичат половинките. Вчера чичкото и пазеше стол, тя му донесе торта, само в уста дето не го храни, въобще купидончета, херувимчета и ангелчета хвъркат в стаята за почивка… Завчера ми повериха едно русо момиченце на 19 години да го обучавам как да нарежда соковете – то аз никога не съм ги нареждал ама нейсе. Друга ми е мисълта, русо гладно няма – е докато уж се учихме дойдоха сигурно хора от съседните магазини да питат имаме ли нужда от помощ и как се чувстваме. Толкова учтиви и отзивчиви колеги не бях виждал. Определено трябва да се изруся, да сложа малко червило и смело напред, все още се колебая косата на кичури ли да я направя или да бъде платинено руса. През свободното време няма какво да се прави, отидохме с брат ми да гледаме един мач на бар, ама то ми се зави свят, поръчахме си две бири – тук както знаете бирите не ги сипват от машина ами едва ли не с капкомер, две глътки бира сервират на човек, та поръчахме две бири, което в БГ се равнява сигурно на една, и викаме дай да платиме – 18 долара, с бакшиша 20, моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя, 20 долара, ебаси басито…след като наложих вето на семките във всеки един вид и тяхната употреба заради счупеният зъб, сега ратифицирах и споразумение за избягване посещенията на барове поради опастност от финансов колапс на системата…иначе доста е скъпо, вчера за 1 кило череши, два хляба и 200 грама сирене ми взеха 22 долара, то само сиренето 8 долара, защото фета сиреното, дето наподобява БГ е вносно и мнооооо скъпо. Като говорим за сирене, трябва да разкажа и на какво се натъкнах случайно, търсейки БГ сирене. Магазин Андерсън, не просто магазин, а МАГАЗИНЪТ. Там отидохме, защото до нас достигна информацията, че предлагат БГ сирене – не предлагаха, имаха само гръцко по 9 кинта паунда, или 18 кинти килото, не взехме, но…..там видях нещо друго, което ме накара да онемея и ожаднея – най- големият избор на бира евър майна, ЕВЪР! сигурно е голям колкото едно хале на склад и само бири, всякакви -имаше бира от Зимбабве, аз си мислех, че там няма кво да ядат те бира пият, имаше бира от Виетнам, Нигерия, Австралия, Мароко, Тибет, бира с вкус на шоколад, ягода, захарен памук, вафла, само бира с вкус на бира дето нямаше, аз съм убеден, че въпреки, че не го пише всъщност повечето са с вкус на пикня де ама нейсе. За да изпреваря въпросът ви – БГ бира имаше толкова, колкото и БГ сирене – демек нямаше, но и да имаше, немаше и да си купя, чак толкова носталгия още нямам. Купих си 6 бири – забравих името, но с големи букви пишеше БИРАТА НА БАРСЕЛОНА…не можах да я опитам, тъй като се скарах с жена ми, а бирата беше предвидена за едно гости у едни поляци, на което аз ядосан отказах да отида и те са ми я изпили, нищо явно ще трябва да отида на живо у Барцилона да си я опитам таз бира хубава. И все пак нощем още имам мокри сънища за тази зала с бири, мокри, защото си мисля как пия от всички щандове и после мнооого ми се пикае. Ходихме на културно мероприятие да посетим индианските пешери на Колъмбъс. Какво да ви кажа 10 долара вход, а пешерите са по- малки от чалготеката дето е била бомбоубежище на центъра в тепето и повярвайте ми на чалготеката е в пъти по яко и приятно. ОБщо взето пешерата бе с големината на 3 стаи нормален размер, но пък екскурзоводката каза, че била огромна пещерата, но била пълна с кал, тъй като реката ОЛетанджи имала много подземни води, които се изливали в пещерата. Иначе индиански работи не видях, видях доста напдиси Джон + Мери = love и други, което идва да покаже, че индианците са знаели английски преди сегашните американци, колебаех се дали да не оставя и аз отпечатък за винаги с надпис САМО ЦСКА, но жена ми както винаги правят жените ме възпря. Прав е Джери иди после се жени. Самата ни група пък се състоеше от нас, двама чехи и 10ина американски представители на така наречените Реднекс – демек селяундури дето се женят по между си и не са много у ред, е тия не бяха, плюеха, викаха, блъскаха въобще купон. Бяхме и на мини голф и електронни игри, но там също скука, похарчихме 30ина долара, поигра уж Ангел, основно аз на разни игри и си се прибрахме. Кандидатсвах на едно место за склададжия и ме извикаха на интервю – интервюто беше тест от 100 въпроса ще спомена само някои – имате площад с дължина 120 фийта на 140 фийта, в средата има басейн с диаметър 4 ярда и две тоалетни с формата на квадрат и дължина 45 инча, колко плочки са нужни, за да налепите целия площад, без тези площи ако плочките са 3 на 4 фийта. Друг въпрос – правите парти с 80 човека, всеки един гостенин ще изпие по 10 унции лимонада, колко галона лимонада трябма да направите. После друг въпрос една огромна графика с хиляди чертички вътре и се пита според графиката, когато очното налягане е 40 хектопаскала, колко е на майка му кръвното налягане. Въобще помислих си, че не кашони ще нося ами ще подготвям бъдещият АЙнщайн, до сега колкото работи съм бил извикан си е истинска одисея, 1 интервю, 2 интервю, трето, та препоръки, та после проверка в съда, после тест за наркотици, после подписваш декларации, чудеса, не знам за началник сигурно ще искат хемороидите ми да изпеят американският химн на два гласа, да ходя на ръце докато жонглирам с крака или пък да им кажа числата от тотото – казахме тото, Ганке работя по въпроса, задръж още малко, най- много още 50ина години, хахаха. Носталгия не ме е хванала още, но например ми е много мъчно,че утре на 5 юли в конюшните на царя ще има концерт на Стефан Вълдобрев и аз ще го изтърва, също така като гледам как всички вече се снимат от морето с цаца и скумрия ми се ще да завия от яд и то при положение, че почти 10 години не бях стъпвал на черноморския бряг, странно нещо е човека. Трябва да отбележа и факта, че е голямо преимущество, че съм в САЩ от гледна точка на световното, тъй като сме в близък часови пояс с БРазилия всички мачове са в страхотно бирено време, така че в това отношение си е далавера. Какво друго ми се случва да си помисля, не се сещам, требе си записвам някъде, че иначе ми изчезват мислите като седна да пиша. Тези, които нямат фейсбук не знаят, че съвсем случайно в Даунтаун открих улица Гей, увековечил съм се там за идните поколения, учудващо улицата се води некво малко авеню, но е по- голяма от булевард А. Стамболийски примерно… Аре стига за сега толкова!

Премеждията на един българин в Америка...поток на съзнанието (част 1)

Здравейте, обещал съм на много хора да пиша и сега ми се отвори малко време и ще се опитам да пиша. Ще помоля да пратите писмото, на който иска да го чете, защото отнема много време да се пише на всеки поотделно, а и в крайна сметка на мене ми се случват едни и същи неща. Може да си спретнете общо литературно четене като мини оперативка, а след това молбата ми е всеки синтезирано в една екселска таблица да напише какво е разбрал и да ми ги изпратите, за помощ се обърнете към Пламен Минков. – хахаха Първо започвам с благодарности към Ганка. Ганке картичката ти пристигна цяла целеничка, закачил съм си я в рамка и си я гледам на фона на песента: Облаче, ли бяло защо нослето ти е толкова голямо Ганке картичката ти ми подейства като Виши на бръчки, като Колдрекс на грип, като Биофар на пролетна умора…воъбще почуствах се все едно не съм в САЩ а в Разград и то все едно съм стигнал до там без да дам и един литър преразход за гориво! – аххахаха Сбъркала си пощенският код, но въпреки всичко с неверояттният ориентир “на село за Любо” си ударила в десятката, защото картичката е пристигнала за отрицателно време като се има предвид от къде е тръгнала. Аз да си призная така или иначе се чувствам като героят на Чехов – Ваня – и с умиление си спомням за дните, които прекарвах в БГ, което явно е моето село. Не мога да отреча, че съвсем не благородно ти завиждам, че си се разходила и те опреквам, тъй като от сигурен източник разбрах за много снимки от там, повечето, които в стил Плейбой, които не си споделила с мене. Всички вие сега разбирате ли колко напред е Ганка пред вас и не се учудвайте защо точно тя ще ми стане секретарка във фирмата която ще кръстя “Нищо не правим” , ЕООД, след като спечеля милионите от лотарията тука. Тогава като твой пряк началник след обедната почивка между 10 и 14 часа ще ти ги изискам тея снимки със специална заповед. Не губете кураж и вие бивши колеги – още имате шанс да се класирате за някоя позиция, просто ми пишете на село за Любо…Ганке ти не бързай да си пускаш молбата за напускане, защото вчера взеха джакпота в Питсбърг, така че моето забогатяване го отлагаме за известно време, на този етап те съветвам да си останеш просто супер дилър, аз като забогатея ще ти пратя самолета да те вземе. – хахаха От Теодора разбрах, че в Стинг има и по- добри шофьори от мене и вече е опасно да спираш не само на паркинга на Кауфланд, където се вихрех аз ами и пред паркинга на Стинг….това доста ми вдига самочувствието като шофьор, което е на ниво под морското равнище! Иначе идеята за наказание за несправяне с работата – блъскане на личен автомобил ми се вижда леко драстична, но кой знае сигурно ще даде перфектни резултати, най- малкото ще тръгне бизнеса на сервиза на баща ми, той с многото пари ще купува на майка ми аналгин и витасин, ще вдига обората на аптеките, те ще вдигат оборота си към Стинг, а те от своя страна ще ви вдигат непрекъснато заплатите(не че сега не ви ги вдигат непрекъснато) и всички вие ще си купувате чисто нови автомобили или в предвид ситуацията, чисто нови бронетраспортьори…. Предполагам съм споделил, че животът ми в Америка започна вихрено, тъй като на идване, вместо в Детройт, отклониха полета ми към Атланта, което е все едно да си тръгнал за Берлин, но да кацнеш в Атина. Въобще драмите тръгнаха още от летище София, където вкупом всички ни качиха на един самолет и след 15 минути ни свалиха като ни казаха, че са объркали самолета, още тогава ми стана ясно, че дебел ще го ядем…после пък в Атланта като требеше да слизаме имаше друго объркване и на нашият ръкав беше спрял друг самолет и час и половина го чакахме в самолета да се махне, което след презокеански полет действа доста изнервящо.Тази тънка подробност ми осигури поне 100 бели косъма, тъй като брат ми требеше ни чака в Детройт, където ние естествено не бяхме, а пристигайки в Атланта пък си изтървахме другият полет заради чакането, след което си купихме билет за нов самолет на друга компания, тогава пък старата компания отказа да ни върне багажа и каза вие и да не се качите на самолета, ние ще ви качиме багажа на следващия самолет и ще си го караме, а после вие се оправяйте, та се наложи да падам на колене и да се моля, за да ни го дадат. В резултат на всичко това си изпуснахме и новия полет и се оказахме в 23 часа в средата на летището с дете, което не беше спало почти един ден…от там се качихме на едно такси, което едва събра огромните ни куфари и аз казах на шофьора да ни откара до някой по- евтин хотел, тъй като имахме нов полет в 5 сутринта, ей Богу ми незнаех, че под евтин хотел разбира Гето хотел…хотелът бъкаше с хора, които по уестърните обикновенно ги има закачени на стената с надпис Издирва се, награда 1000$, което беше добре, защото на врата си бех окачил 10 000 долара, демек имах да заловя десетима от тези, хехе. Естествено ме хвана щубето за парите и така барикадирах вратата, че после сутринта едвам я отворих – за протокола никой нищо не ни направи, всъщност даже беше доста спокойно, само някъде в далечината некъв негър виеше като банши, но като не си спал 24 часа, доста бързо го игнорирах. На другата сутрин пък полета ни беше за Шарлот, от където на 4ти самолет щехме се прехвърлим за Охайо…да ама полета ни за Шарлот вместо да тръгне в 7, тръгна в 8,а полета ни за Охайо беше в 9, от зор и яд ми се показаха хемороидите и аха да кажат Бау, слава Богу оказа се, че Атланта Шарлот със самолет е 40ина минути и съвсем на време си стигнахме, от там си хванахме самолета за Кълъмбъс Охайо, който обаче не можа да излети, защото имало задръстване от самолети, е те такова нещо не ми се беше случвало, задръстване от самолети…но те тука са като междуградските рейсове в Бг, да не кажа и по- редовни даже, тъй че и това беше нормално, така след една доста дълга одисея все пак се озовахме, за където бехме тръгнали без да бъдем ограбени, без загубен багаж, но с известно количество изхабени нерви. Толкова за пътуването…след това един месец бехме на ол инклузив у брат ми ядене спане и възстановяване от тежките 10 месеца в България, които карах на помощи, аха да стигна 100 кила. Къщата е много голяма, като между дворовете на къщите няма огради и може спокойно да си влизаш у комшията, което в Бг си представям каква драма би било, без да имаш дувар 3 метра от лошия комшия, който си гледа кокощките до твоя прозорец, че да ти мирише и да те дразни, защото преди 5 години синът ти им обрулил джанките докато спели…тука това е решено много демократично, брат ми каза не влизайте в чуждите дворове, защото ще ви застрелят, така е по закон и след това обяснение да ви кажа честно не влизаме…въпреки, че едната комшийка е на 100 години, а от другата страна живее семейстов с 3 бебета момиченца от 1 до 4 години и всъщност никой никога нема да тръгне да стреля, хората са приятни. Деца има адски много, но не си играят както деца от махалата, ами си седят по къщите не зная защо – може би, защото почти всички семейства имат по 3-4 деца и те самите са си компания и няма нужда от допълнителни деца, или просто култура… Записахме малкия на училише – безплатно училище от 8 и 30 до 15 часа – безплатното училище тук струва само 350 долара на месец, иначе се казва безплатно.Започва с входно ниво, на което Ангел ще изкара нула, което си представям как като научи английския ще скочи примерно на 50 и американците ще си кажат ебаси кви яки учители сме на колко сме ги научили децата…шубе ме е за това училище, защото много реве и мрънка, но дето се вика колкото и да искам не мога да ида с него там, въпреки че ако има чалъм ще го направя. Сигурно ще пропусна много неща, но няма как. Сега за работата – работя за Уолмарт, магазинът ни е около 2 или 3 пъти по – голям от Кауфланд, освен храна има дрехи, въдици, пушки, играчки, гумаджийница, фото, технополис, аптека, оптика – не ми признават дипломата, градина като мосю Бриколаж. Магазинът е чисто нов, отворихме го официално на 30 Май с не много пищна церемония. Таргета на магазинът е 1 000 000 долара оборот на ден, като се има в предвид, че сигурно има над 1000 магазина Уолмарт по света, си представете за какви пари говорим – за сега таргета не сме го изпълнели, но това за пръв път от много време хич не е мой проблем и въобще не ми дреме…защо ли, ами защото аз съм на дъното на хранителната верига и нищо немоа да напраа….моята работа се състои в следният доста сложен процес, най- добре е да прочетете поне три пъти описанието, за да сте сигурни, че схващате каква сложна процедура извършвам. Концетрирайте се и четете внимателно, все едно форума за дневната промоция – работата ми се състои в следното – дислоциране на продукти – демек стоки от точка А, пети склад, към точка Б – стелажите. Да, ако не сте разбрали четете пак – от точка А в точка Б, това става с помощта на най- новите постижения на науката – палетна количка, магазинна количка и най- вече физически труд. Чакаме скоро да дойдат при нас учените от НАСА на специализация, че да ги научим и тях на наука….От А в Б, не е лесно…съответно за такава работа толкова и плащат, но пък няма отговорности, което си е рай- колективът ми също е нещо, за което се струва да се спомене – като извадени са от романа 50 нюанса черно – не съм си представял, че черната гама е толкова богата и наситена с различни нюанси, просто има от черна охра, до патладжанено черни, както пееше Шакира this time for Africa, за цвят имаме и 3-4 бели, които обаче приличат все едно тука що слизат от кораба на Христофор Колумб, мръсни, без зъби бараби…въобще идеално се вписвам в обстановката, подвизавам се като Лю, защото като трябва да ми кажат цялото име имам чувство, че съм ги разпънал на кръст и им спестявам мъките, то не че Христозов е по- лесно де…..В повечето случаи отговарям за кучешката храна и аксесоари – понеже тук за разлика от Бг след кучето на улицата се чисти, вчера изброих цифром и словом 24 различни приспособления за вдигане на кучешки лайна – лопатки, хартийки, найлончета, щипки, а бе направо тука хората като имат пари и всичко се продава. 4 вида шампоани за коне има, около 1000 вида кучешка храна, с каквото ви дойве на акъла на вкус, само с вкус на човек няма. Сега малко аналози със Стинг – на ден пристигат 2-3 камиона, за целта има 3 екипа, отворени сме денонощно – трите камиона се посрещат от около 60ина човека – със сигурност стокооборота е по- голям от Стинг, и все пак 60 човека тук, а в Стинг са двама Пламеновци…въбоще доста разхишение на ресурси виждам, всяка нощ имаме по 4 началника, които дремят по едни стаи и стават в 6 часа да видят какво сме направили, по принцип в нашата нощна смяна има голям недостиг на хора и има адски много работа, не спираш пълни 8 часа и пак малко си свършил…завчера един американец ми вика много работиш, тука максимата е колкото ни плащат, толкова ще работим – демек тая поговорка е интернационална – иначе всички се схващат, че съм много изпълнителен и гледам да направя всичко, което ми е казано – двама сме такива , аз и един черен на име Джери – типичен афро американец, разведен с 4 деца, не ги е виждал от 3 години, само псува жена си, че трябва да и плаща издръжка – много хойкала тя, децата не били от него – викам му щом хойка, тя пак ще се ожени – той вика – не може много грозна беззъба уличница е – хем грозна, хем му изневерява, абе негърска му работа, ама за друго го споменавам. Джери е ветеран от Американската армия и е научен на ред, като му кажат нещо и се захваща веднага да го свърши, нищо че го мързи, то дисциплината му е вклинена душата и все вика требе свършим всичко, за да не ни се карат….завчера ме гледа и вика, ама и ти си военно трениран, личи си вика по дисциплината – като на тюлените ти еама си много хилав, в каква войска си служил, отворих уста да му обясня, че не съм бил войник ама като си помислих – негър, америка, стинг, продажби, България – е как да му обясня на този човечец и му викам абе аз съм военен ама им поправях компютрите, не съм по физ подготовката, за това така съвестно си върша работата…..хахахахахахха. ИНаче завчера счупих две бутилки соевев сос, събудих менажера викам му така и така да ги платя, той седи и се пули, викам счупих да платя, той пак ме гледа, викам си пак говоря много бързо явно не ме разбира и почнах да потретвам, той без да ме слуша ги взе, скъса им етикета, хвърли ги в коша, а етикета го сложи в едно кошче с надпис Claims – и вика тука се слага всичко, което е за бракуване – никой нищо не плаща, то е забранено със закон на фирмата…въобще при такива чудовищни обороти изобщо не се търси наличност както при нас, не тук се търси само оборот – най- важното е да го има на стелажа, тъй като всичко се продава и това, че липсват 20 неща се избива, защото са продадение 50 примерно, ревизии няма, то няма и как да се направят, защото сме претъпкани в стока, магазина не може да затвори, не може и да ни извикат допълнително, защото всеки един час след 40 се плаща надник и половина, за това се следи много строго – направо ни гонят сутрин в 7, че ако имаш овъртайм се пишат обяснения чак до собствениците, ако останеш допълнително задължително менажер требе се подпише, че той носи отговорност, че оставаш след работно време – имаме три почивки, задължителни иначе системата те изхвърля от работа…две по 15 минути и една от 1 час. общо взето почваме в 22 и в 00 почиваме 15 минути, после от 2 до 3 почиваме, после в 5, 15 минути и в 7.00 си тръгваме. АКо не се запише в компютъра, че си в почивка той те освобождава и отписва от работа за цялата нощ, защото ако ги хванат, че не сме почивали ги глобяват майка им и баща им….иначе тука си е меката на капитализма и са решили и проблема с овъртайма де, не си мислете, че не са му намерили цаката – ако си харесат как бачкаш след примерно 1 година идват и ти предлагат да станеш супер вайзър с увеличение на заплата, но с една уловка, вече не ти се плаща на час, ами на година и като се съгласиш, ох Котьоооо, работиш по 16 часа ако трябва, никой не ти брои часовете плащат ти на година…така че общо взето ако искаш хубава заплата трябва да си продадеш задника, познато ли ви звучи….навсякъде едно и също, ако искаш да работиш по- малко ще има и по- малко пари… Друго, което искам да спомена са оперативките…отврат, просто се чувствам като детенце,пълна простотия събират ни в кръг, почваме да пляскаме и да пеем колко велик е уолмарт, въртим си гъзовете абе срамна работа, прилагам видео, аз вече докато тече оперативка пикая в тоалетната, ама просто не мога да понасям такава простотия абсолютно унижение и простотия, на този клип ме няма, не ме търсете, не е от нашия магазин. След този музикален съпровод на всеки му казват какво трябва да прави и задължително му благодарят за работата, която ще свърши, просто е задължително – има анонимна линия на работниците, на която може да се оплачеш ако някой менажер те е нагрубил и тъй като са изгонили двама, трима след оплаквания на повече от двама човека, тука са много мазни и ужасно лицемерни – моля ти се бъди така добър и отиди изчисти тоалетната примерно, това много дразни, защото не знаеш в нито един момент какво точно става – тъпо двуличие… Ако много ме ядосате ще пиша на Георгиев да накара някой да ви измисли песен преди работа за сплотяване на колектива – не издържах аз питах един – защо аджеба пправим такива глупости и той ми вика, защото шефовете на Уолмарт искат да идваме усмихнати на работа и да сме щастливи…..и ти ли Бруте само промълвих на чист български аз и поклатих глава. Книжка за кола взех от втория път, защото ме скъсаха на полигон първият път, на заден не моа паркирам и това е, вторият път паркирах от раз, и вече имам американски документ. Бензинът е 4 долара за галон, но тук бензиностанциите са собственост на големите магазини – все едно бензиностанция билла, кауфланд, лидл и т.н.т като пазариш в магазина за всеки долар ти дават точки за гориво та общо взето става 3 и 50 за галон или литър, долар – по- евтино от Бг, но и разстоянията са огрооооооооооооооооомни, моята работа се води в задния ми двор и се нарима на 15 минути с кола от нас. Въобще тука колата е като краката в Бг, голям бизнес, 20 долара смяна на масло, 20 долара завъртане на гуми, нема зимни летни….Живеем на 15 мили от центъра и се водим широк център – няма блокове само поляни и къщи….много ама адски много магазини за всичко, просто си личи, че икономиката върви.Боклука се събира разделно всеки четвъртък, на работата всичко се рециклира хартия, найлон, кашон, каквото се сетите всичко се събира – даже има огромни надписи всеки кашон ни пести примерно 50 цента, събирайте ги и така нататака…голема работа… Набарах един много готин китайски ресторант срещу 6 долара е all you can eat, демек даващ 6 долара и ядеш докато ти се пръсне шкембака, малиииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии скъсам се, аз, Р и малкия, той е с намаление – ядем за 15 долара, ама ЯДЕМ!!! Каквото се сетите 5 вида месо, 100 вида ориз, 1000 вида зеленчуци, десерти, салати, малииииииииииииииииииииииииииии….за протокола требе кажа, че последният път се подрисках, така че има нещо гнило в Дания… Токът ни е по 100 долара на месец, газта и тя толкова, 3-4 резервоара пълна по 14 галона, яденето е по- скъпо от Бг, вчера купихме 2 сливи големи – 2 и 50 за две сливи, бал съм ги – хляба е между 2 и 3 долара, дрехите са безумно евтини по 5 долара, толкова са евтини, че жена ми си купи един милион буклука сега се чудим какво да ги правим, ама много били евтини и нямало как освен ги пусна в Продавалника, абе кво ли да кажа…пилешкото е евтино по 1 долар е, даже е много интересно има щандове за месо – прасе, крава, говедо и отделно пилешко, демек то не се води месо, ами и аз не знам какво – 12 литра кола за 5 долара е друг удар на деня, голем срам купувам си семки за 3 долара пакета, къде е бай Амет от стадиона дет ги дава по 50 стинки. От едни такива семки Розалина си счупи зъба….огромно нещастие се оказа, купихме си застраховка за зъболекар отидохме, прегледаха я и казаха коронка – колко струва със застраховката 1250 долара, моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя, моята от БГ я направи моя конски зъболекар за 50 лева, 1250 долара, сега с нея обмисляме да я качим на самолета до Бг за 800 долара да си я направи там, така и така още не работи, 1250 долара ебаси…не сме решили още, за нея подаваме само на готини места за работа, не я ща да мъкне кашони като луда, защото тука не е като в Стинг, никой не помага на жените ,мъкнат на ръка тия палети, на мене, защото ми е неудобно ходя им помагам, но те ме гледат подозрително и спрях, но за мене си е грозна гледка де… Последно, че стана огромно писмо, малкия го ухапа кърлеж, изминахме сто милиона километра от единя край на света до другия, за да го ухапе кърлеж. Нямаме застраховка отидохме на спешното, там знаете ли как ни посрещнаха – имате ли застраховка – ами не, А ПАРИ НОСИТЕ ЛИ – като извадих 500 долара се успокоиха, в интерес на истината ми взеха само 20 и казаха, че ще изпратят сметка, такава още не е дошла, брат ми каза, че ще е около 500 долара, като дойде ще кажа- иначе лекарката под всяква критика, дойде видя кърлежа,извади го и вика на какъв кърлеж ви прилича, абе мръхло аз ако знам, за кво идвам при тебе. Не че не се бях приготвил от гугъла веднага го дефинирах като еленски кърлеж, за съжеление най- опасните, тъй като в САЩ само те пренасят Лаймска болест, викам и какво да правим тя вика ами не знам ще ида сега да прочета, малиииииииииииииии изчезна и след 20 минути идва и вика, в книгата пише нищо да не правим, ще чакате ако има признаци за болест тогава търсете пак лекар, викам и пише, че превантивно се дава цефалоспорин или не помня какво беше еднократна доза, ще ни изпишете ли, че тука без рецепта не може (аз от Бг си нося много лекарства, но точно такъв антибиотик пък нямах)тя вика в моята книга не пише, нищо нема ви изпиша, аз и без това не знам какво, супер и това 500 долара, якоооооооооооооооооооооо. ИНаче седна и почна преслуша го гледа му гърлото, въобще много сериозна – и понеже АНгел имаше малко сополи, Р и вика как е гърлото, че има малко сополи и тя и вика ами нека да погледна пак, че не обърнах внимание…ебаси значи всичко го е правила само за парлама, много се ядосах, а най- много се ядосах на себе си, защото си знаеш, че с една пинсета требеше си го извадя, така или иначе ни беше ясно, че един месец ще чакаме за симптоми…месецът мина, мисля, че ни се размина, така или иначе в 85% от случаите, за да се разболееш требе седи поне 1 ден на тебе, а ние го заловихме почти мигновенно. Завчера ходих на риба и мене ме налази един, но не успя да ме ухапе, тука е просто пълно, защото има много елени, които нямат естествени врагове, никой не ги трепе си си живеят между къщите, завчера едно стадо от 8 пресече пред мене….а против кърлежи не се пръска, защото отровата против кърлежи, трепела и неква безвредна мушичка и е против закона да я трепеш – демек хората може да мрат мушичките не

Популярни публикации

Последователи