Поема за Кънчо Путкодеров

Пеньо Пенев е български поет.

Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Габровско. Учи в гимназия в Севлиево. Участва в бригадирското движение в Димитровград. Работи като журналист във в."Димитровградска правда". По-късно е редактор във в. "Стършел". За пръв път печата през 1947 г.

Автор е на стихосбирките "Добро утро, хора!"(1956), "Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения"(1959), "Стихотворения" (1961) (посмъртно).

След много изпитания, лутания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива на 27 април 1959 г.

В Димитровград има музей, посветен на неговия живот и творчество. На негово име е наречен паркът "Пеньо Пенев" в града.

А сега поемата за Кънчо Путкодеров:

Напрягал черната й пичка
сренощ по цели часове,
тъй както вършили са всички
през тия дълги векове.

Привърженик съм на морала
и тача моралиста строг,
той винаги за идеала
започва с първия урок.

Но за да водим чиста сметка
и да не бъда толкоз сух,
ще кажа, че и моралиста
разбира се не е евнух!

Той може сълзи са пророни
за разпиляни младини,
но как природните закони
могъл би тук да измени?!

Той казва - не, това е низко,
морала то ще погребе!
Ала на всеки му се иска,
на нему също му се ебе!

И все пак знаем, той ще псува,
но тук под нашето небе
докато свят светува
човечеството ще ебе!

Ебат се бедни и имотни
от древността до тоя век!
Ебат се хора и животни
от всички най-ебе човек!

Ебе каквото му попадне,
красива, грозна и неважна,
ебе сред нощ, ебе по пладне -
докато хуйчето му спадне

Ебе, забива, не престава
ебе отпред, ебе отзад...
Докато хуйчеца му става,
усеща се щастлив и млад

А този, що ни хули скрито,
от где дошъл е на света?
Той нека сам да се запита
не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори
каква е хуйовата мощ
и колко милиона хора
ебат редовно всяка нощ.

Глава първа

И тъй да почнем днес романа,
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров,
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал -
те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка -
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.

Разбира се тук трябва чуство,
понякога и лицемерен плач!
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач!

Но беше той с отличен опит,
гордееше се тайно с туй,
че вред в Америка, в Европа
прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия -
от малък кръгъл бе сирак,
години дълги в немотия
живя при чичо си чирак!

А чичо му, макар безчестен,
търговец и лихвар богат,
в ебнята майстор бе известен,
на всички курви бе познат.

Видя той скоро, че младежът
израстна повече на хуй
и каза му: За поле си нежен,
безчестна работа е туй!

Ти имаш бъдеще голямо,
напразно време на губи
С такъв хуй други в село няма,
върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза,
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори!

За него питаха по-често,
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент.

Накрай ядося се лихваря,
от злоба свиваше юмрук.
Намери повод да се скара:
върви си, махай се оттук!

И тръгна той, без дом заскита,
преброди градове, села,
навред го чакаха жените
и всяка викаше - Ела!

Така прекара две години,
изпече своя занаят
След туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.

Глава втора

Във Франция не е така -
макар да бе и здрав, и млад
и Кънчо се видя натясно
изпадна в нищета и глад!

Животът здраво го притисна,
години безработен бе.
От глад и хуят му увисна,
не можеше и да ебе.

При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тругна някак си живота
при новия му господар

Не мина половин година
и графът тежко заболя,
в един прекрасен ден погина
от болест нелечима, зла.

Самотна, младата графиня
скърбеше много, може би?
Но месец само не измина,
а путка вече я сърби.

Жовотът никой тук не може
в безплодна скръб да погребе,
умрелия не се тревожи,
а на живия му се ебе!

И като всякоя вдовица -
помисли тя за хуй червен,
засука вежди и ресници
и сложи розов сутиен!

И ето - в китната градина
закърши леко тя снага,
край Кънча бързешком премина,
усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива
и той прошепна с дрезгав глас:
- Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?

Графинята погледна мило
към българина, млад и здрав:
- Ах, боже мой, какъв е жилав,
дали ще има хуй корав?!

Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена:
- Мадам, простете ако може
да идем малко настрана!

Тя знак му даде мълчаливо,
разголи нежната си гръд.
- Добре, но ако те не бива? -
ще наредя да те скопят.

След туй погледна към небето,
към ясно синьото небе:
- Прости ми, боже, греховете,
но мен така ми се ебе!...

А тя бе чудна хубавица -
каква уста - алпийски мед!
Какви изящни, финни цици
с изболи топчици отпред!

Какво красиво, тънко тяло -
с два пръста да го съблечеш,
да го помилваш и погалиш
и сладко да ебеш, ебеш...

Но Кънчо нежности не знае,
суров живот бе той живял
и путка нежна като тая
никога не бе ебал!

Под малка, сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя разголи:
-Умирам, ох, сърби ме тук.

И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх,
а Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна,
обтегна шия като ат
и като гаубица фръкна
големият му хуй, космат.

Графинята изтръпна цяла:
- Какъв хуй, като шпек салам!
Веднъж тя конски бе видяла,
но този май е по-голям.

Стърчи той като мощен багер
с глава като на боздуган,
мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам!

И скочи Кънчо Путкодеров,
повдигна белите крака,
Графинята се разтрепера
и хвана хуя му с ръка.

След туй погали го ревниво,
на Кънча свят му се зави,
налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави.

Той бързо сграбчи я през кръста
с похвата на добър ебач,
путето и разтрови с пръста,
напъна като стар орач.

Настръхна младата графиня,
то сякаш свредел я проби,
а путето и като диня
по всички шевове пращи.

И шепне тя - ще ме погуби,
путето ми съвсем раздра!...
От зор тревата взе да скубе,
без малко и не се насра!

А Кънчо, загорял и черен,
забива хуя като щик,
поема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.

Но ето - сладък миг настава,
кръвта по жилите кипи,
жената стиска го в забрава
и шепне: Ох, еби, еби!...

А той ебе като касапин,
вкарал го е до мъде
и голите й цици хапе,
готов е да ги изяде.

За втори път се е раздразнил,
от луда страст трепери цял
и втори път се вече празни,
нали отдавна не бе ебал...

Най сетне край, ще го извади -
такваз ебня не е шега!
Но хуят му, уви, не спада -
стърчи навирен все така

Помъчи го - не мърда,
дали бе с кучешка глава?
Тя станала е толкоз твърда
и само клати се едва.

Графинята от страст голяма
простена скрито, но толкоз беше й добре,
че каза само - Полежи над мене,
от хуй да е, ако ще се мре!

Лежали дълго, чак до пладне,
докато Кънчо огладня
и хуят чак тогава спадна,
завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня,
направи го любовник свой
и Кънчо в нов живот премина,
покойника замести той.

Глава трета

Измина зима снеговита,
дойде април, цветя цъфтят...
Веднъж графинята запита:
"Готов ли си за дълъг път?

Отдавна чакам да се стопли
да идем двама на курорт!"
И Кънчо бързо се приготви,
извади си и нов паспорт.

След два дни стигнаха в Женева -
какви прекрасни планини!
В един дворец до замък древен
прекара той блажени дни.

Дойдоха млади курортистки
от цял свят тука на курорт.
Той почна с тях да се натиска
с коя му падне без подбор.

Край езерото на разходка
по пладне ги ебе дори,
а вечер - качва ги на лодка,
на ден поебава по две-три.

Поглеждат като диви котки,
следят го с поглед жаден те
и някаква минорна нотка
в очите женски се чете.

Но той към погледи ревниви
не храни нито капка жал,
едничко сал му беше криво,
че бог един хуй му е дал.

Поне да бяха десетина,
о не, съгласен е и с два.
А тоз след няколко години
ще клюмне траурно с глава.

Един единствен хуй за всички,
за жени и за момички!
Ще може ли на толкоз пички
с достойнство той да устои?

Но славата навред го дебне
като приказен юнак!
Веднъж, която бе поебнал,
тя утре търси Кънча пак.

В Париж, Женева и Лозана
навред заброди тоя слух:
"Ебач дошъл е от Балкана -
ебе, та вдига прах и пух!"

Парижки млади уруспии
изпращаха му мил привет:
- Елате, чакаме ви ние,
обичаме такъв атлет.

От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо написа вдъхновено:
"Към нас по- скоро намини!"

И екна гръмката му слава
навред по западния свят,
една ли вече се надява
за Кънчовия хуй космат.

Достигна до слуха на Чърчил,
а той нали е педераст -
в любовна мъка се загърчи,
гъзът му пламна в дива страст.

И той изпрати телеграма:
- Очаквам те в двореца мой,
приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой

Получи бързата покана,
потегли Кънчо през море,
графинята сама остана
от мъка щеше да умре.

Тя молеше го насълзено
и Кънчо май му домиля:
- Разбирам, зле ти е без мене,
но Чърчил пише ми - "Ела!"

Той готви планове военни,
навярно вика за съвет...
Графинята от скръб застена -
проклет да бъде той, проклет.

А парахода щом отплува,
нададе тя сподавен глас:
- Ах, боже мой, дали ме чуваш:
без хуй какво ще правя аз?

Върни се, Кънчо, че без тебе
душица богу ще предам,
че нийде няма твойта ебан,
ни твоя хуй, ръбат голям!

- Спомни тополата, полето,
спомни си меката трева
и как заклещихме в путето
на хуя твърдата глава.

Спомни си крехката ми пичка,
не ме оставяй ти сега
на крехкото легло самичка,
ще те очаквам у дома.

Но Кънчо я не чува вече,
а там под слънчевия свод
вълните носят надалече
отплувалия параход.

Тогава тя разголи цици
и викна с истеричен глас:
- Върви по всички материци,
до гроб ще те преследвам аз.

Глава четвърта

Съдбата често е повратна
и трябва да си цял садист,
но Кънчо беше му приятно
да слуша нейния каприз.

Из Лондон бродеше наслукаq
дошъл бе късно през нощта
А рано сутринта почука
на Чърчиловата врата.

Две Чърчилови братовчедки
посрещнаха го с весел глас:
- Отдавна тук ви правим сметка,
елате по-напред при нас.

Бъдете умен и любезен
и тихо, Чърчил да не чуй,
разправят - до самия глезен
висел грамадният ви хуй.

А Кънчо тихо им отвърна:
- Излъгали са ви, личи,
надолу как ще го обърна?
Не е увиснал, а стърчи!

- Стърчи ли? - викнаха и двете, -
това е щастие за нас,
вкарай ни го до мъдете,
че тъй ще изгорим от страст.

Съблякоха се те в салона,
полегнаха на две легла,
в копринени комбинезони
блестяха младите тела.

А Кънчо хуя си извади,
с мерак насочил го към тях.
Едната страшен вик нададе:
- Ах, боже мой, ще умра от страх!

Навън се втурна полудяла
и в страшен ужас зарева:
-Такъв хуй аз не съм видяла,
ракетна бомба е това!...

А другата бе по-кротка,
усмихна се по навик стар,
изтегнала се като котка
на покрива през месец март.

На Кънчо малко му приседна,
че загорял е може би,
но като див бик я възседна
и до мъдете го заби.

Изпъшка тя като пияна:
- Ох, майчице, каква ебня!...
В лицето бързо пребледня,
устата й изригна пяна.

Но Кънчо пак я не остави,
английска путчица е туй -
ебе и пет пари не дава,
да помнят българския хуй.

Накрая тихо я погали
и рипна мъжки като лъв.
Но тя горката бе умряла -
от путката й шурна кръв.

Ядосан, Кънчо напопържа:
- Английска марка, ех, боклук!
Щом дупето ти не издържа,
защо ми се предлагаш тук?

Изхвръкна той като подгонен,
при Чърчил се яви завчас:
-Ура, британската корона
от дън душа приветствам аз!

Усмихна му се премиерът,
направи му дълбок поклон:
- Здравейте, Кънчо Путкодеров,
елате в малкия салон.

Съблякоха се в топла баня,
възкликна Чърчил: "Боже мой!"
И кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.

-О, балканско чудо! Та тук на запад
такива нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?

Изтръпна Кънчо, блед и смаян,
и тихо промълви смутен:
- Към нас такъв е обичая,
че мъжко дупе не ебем.

Но цял обвзет от ревност тъпа,
удари Чърчил на молба.
И Кънчо - няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те еба!

Тогава Чърчил си подложи
гъза дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.

Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в животът си не съм ебал.

А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като курва непривично
трепери цял и се тресе.

Накрая рече: - "Браво, браво
от днес съм тъй щастлив и горд.
Дванайсет ордена ти давам
и титлата - Английски лорд!"

Глава пета

Да бъркаш е съвсем човешко,
човек понякога греши,
но често пъти малка грешка
голямо щастие руши.

И Чърчил тъй година цяла
щастлив бе с Кънчовия хуй,
но скоро почна да се хвали
и не видя добро от туй.

На заседание военно
пред Атлантическия блок
веднъж той каза вдъхновенно
- Аз имам хуйчец като смок.

Порастнал е далеч на изток,
да започнем с тях война,
но ако с такива ни притиснат
ще замиришем на гуйна!

Разказал той подробно, точно
за хуя твърд и мачугат,
накрая смигнал им нарочно
- шастлив съм с него и богат.

И Айзенхауер що да чини?
Дойде при Чърчил вечерта:
- Прощавай, скъпи мой Уини,
за пръв път моля на света!

- Не може! - люто Чърчил зина
и повиши сърдито тон.
И Айзенхауер си замина
обиден чак във Вашингтон.

От там написа бърза нота:
- Пратете Кънчо, господа,
че застрашен ми е живота,
за хуй ще полудея аз!

Да тръгне още тази вечер -
това ви заповядвам аз,
че инак свършено е вече
с приятелството между нас!

Въздъхнал Чърчил: - Тежко, брате,
върви при онзи кожодер.
И тъжно Кънчо той изпрати
за Америка с хеликоптер!

Едва на шумното летище
бе стъпил Кънчо, изведнъж
народ безброен се наприщи!
Дойде прославения мъж!

С капела педераст безсрамен
ревеше страшно, като луд!
Но взеха Кънчо млади дами -
курветини от Холивуд.

Докато той да се опомни,
летеше с леката кола.
Дойдоха в залите огромни
на някакъв голям палат.

Жените само за минутка
съблякоха се до една
и зачерниха млади путки,
тъй както врани в равнина.

Изтръпна Кънчо разтревожен
и тъжно клатеше глава:
- Да бях роден с един зъб боже,
а с хуя - тридесет и два!

Той бавно панталон съблече,
показа хуя мачугат.
Жените малко по-далече
отстъпиха се без да щат.

Но Кънчо хуя си надърви,
заби го в първата от тях
и рукнаха от нея кърви,
в несвес припадна тя от страх.

След туй към друга се обърна,
тя гостенка му бе в Париж
и в миг на хуйчеца му цвръкна
тъй както пъдпъдък на шиш.

Наред до нея беше трета,
но падна тя на колене:
- Не ми раздирайте путето,
над него се смили поне!

А тя бе млада хубавица
и Кънчо го налегна жал,
та каза - Събери душица
аз няма да го вкарвам цял.

Но щом намъкна му главата
как стана всичко не разбра -
вдървиха й се краката,
тя падна възнак и умря.

А другите, от страх обзети,
викнаха: Гангстерство е туй,
ще ти отрежем ний мъдете
и тоя реактивен хуй!

И те пристъпиха отново
с искрящи погледи без жал,
размахаха ками, ножове
като в лудешки карнавал.

Изтръпна Кънчо не случайно,
но викна с глас могъщ и горд:
- Вървете путката си майна,
вий знаете ли, че съм лорд!

Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -
простете сър за дързостта.
Но Кънчо бързо се отправи
навън през двойната врата.

При Айзенхауер той яви се,
с поклон тъй както му е ред.
Лакеят в списък го записа,
шейсет и шести е под ред.

Погледна гордо генералът
и рече той обезверен:
- Прославил си се, но едва ли
ще свършиш работа на мен.

При мен са идвали на често
шейсет и пет - солиден кръг,
а ти си днес шейсет и шести,
да видим твоя майсторлък.

Той Кънчо по гърба потупа,
съблече тежкия халат,
опълчи кльощавото дупе
и каза - Ха върви отзад!

А Кънчо заяви направо:
- Гъзът ви тесничък е, сър!
Изрично ви предупреждавам -
да няма после хър и мър!

Това ядоса президента
и той сърдито изрева:
- Еби, че ей сега, в момента
ще взема твоята глава!

Съблече Кънчо панталона
и рече си: На хуя мой
да сложа някога пагони -
маршал ще трябва да е той.

- О. Ню Йорк! - викна той
свободно - Балкана днеска те зове,
ти бомбата му водородна
ще помниш цели векове!

И хуя твърд като бухалка
заби той в кльощавия гъз,
след туй напъна още малко
и кръв заблика околовръст!

Изпъшка Кънчо Путкодеров,
зашепна тихо: - Боже мой!
Че дупето на президента
на пет места бе спукал той.

И грохна генерала важен,
от ужас беше полудял.
Две думи не можа да каже
езикът му надебелял.

Така лежа почти до пладне,
след туй започна да крещи:
- Тревога! - Изток ни нападна
и с атом ще ни победи!

Сенатори дойдоха бързо,
езици глътнаха от страх
и спукания гъз превърза
с найлонов плат един от тях.

И лекарят дойде тогава
с посърнало от страх лице
и три инжекции постави
за нерви, трипер и сърце.

Накрая пристигна Макарти
с пияни някакви жени
И ясно бе като на карти -
в шпионство Кънчо обвини.

Проверка: - Име, документи
съблякоха го даже гол,
съдът бе кратък и в момента
подписан беше протокол.

А протоколът беше ясен -
там нямаше излишен текст,
че за Америка опасен
е тоя източен съвет.

От името на президента
му казаха: - Върви си ти,
напускай бързо континента,
в родината си отлети!

И Кънчо тръгна за Балкана,
за него щастие бе туй
А дълго там зад окена
ще помнят българският хуй.

Глава шеста

Родината е скъпо нещо -
сравняват я с градинка, рай.
И Кънчо с чуства най-горещи
пристигна в родния си край.

Припомни си той с въздишка
къде е скитал и живял.
И колко путчици вдовишки
на младини е тук ебал.

Днес курвите са по-модерни,
където трябва те мълчат,
но могат с думи лицемерни
във мрежа да те оплетат.

Те в клетвата са единни,
интриги майсторски плетат
и може тъй съвсем невинно
човек да хлътне някой път.

Намерят някой хаплю-властник,
под кожата му влезнат те
и той им става съучастник,
интриги почва да плете

Макар че малко са такива,
все пак намират се тук-там,
на путки мръсни миризливи
все още плащат скъпа дан.

Затуй, щом срещнеш уруспия,
пази се ти, не влизай в спор,
че тя си има вред тапии
и... можеш да лежиш затвор!

А после истината свята
ще се разкрие, то се знай,
но яка да ти е душата -
дали ще издържиш до край

И Кънчо щом пристигна тука
приятелките стари пак,
достойни само за боклука,
предложиха му се с мерак.

Но не за тях се тук завърна,
не би ги и заплюл дори.
Той гръб веднага им обърна,
намери млади, по-добри,

А старите се озлобиха,
написаха голям махзар
и Кънчо те наклеветиха,
че бил разбойник и курвар.

Намери се и следовател
и някакъв си прокурор,
та скоро нашият приятел
натикан беше във затвор.

В затвор стоя една неделя
и пуснат бе на свобода,
ала насрочиха му дело
ония важни господа.

А щом му връчиха призовка,
получи удар изведнъж -
като прострелян от винтовка
политна доблестния мъж.

Дойдоха близките от село,
събрани като на хоро
и тез, които са видели
от Кънчо някога добро.

Те всички гледаха втрещено -
ебача божи ли е туй,
че Кънчо в поза вдъхновена
умрял бе със навирен хуй!

В ковчег трупа му натъкмиха,
но хуят бе корав и як
и всички се засуетиха
как биха сложили капак?

Един запретна там ръкави,
замахна с брадва в тоя миг,
но брадвата макар и здрава,
удари като във чилик.

Въздъхна той: - Така е твърд!
И втори път се не реши,
а Кънчовия хуй не мърда,
навирен като кол стърчи.

Върху капака струг тогава
за хуя дупка извъртя,
ала навън да го подават
то беше някак срамота.

Зачудеха се що да сторят
и дълго чакаха така -
докато ненадейно в двора
се втурна млада чужденка.

Това бе чудната графиня,
която в скитане безспир
след толкоз мъки по чужбина
догони Кънчо най-подир.

Но щом съгледа тя ковчега
и Кънчо мъртъв да лежи,
безумно тръшна се до него
и почна лудо да крещи:

- Кому оставяш ме, мой мили,
нима забравил си ме ти!
Къде е твойта мъжка сила,
та мойта страст да укроти?

Погледна хуя тя, обаче,
видя го как стръчи корав
и викна: - Ох, за него плача,
а той бил жив и здрав!

Тя смъкна тънката си риза,
погали путката, след туй
направи скок и се наниза
на Кънчовия щръкнал хуй.

Наниза се, с крака зарита,
нададе вик сподавен тук,
обърнаха й се очите
и в миг предаде богу дух.

Свалиха старите калпаци,
закръстиха се с поглед ням.
Един с увиснали ташаци
прошепна: - Ех, мерак голям!

Погребаха ги общо двама,
притиснати един до друг
и тъй, щастливците в романа,
с трагедия завършват тук.

[П.Пенев]