Първи стъпки на детето към упование в себе си

Ние много добре знаем цената на самоувереността и независимостта в човешкия живот. Помогни си сам - казва мъдростта. И онзи, който е успял още на младини да придобие това качество, има сигурен залог за успех. Ето защо,полезно е и за малкото дете да култивира навика за самопомощ.

Кога е времето, през което можем да очакваме това чувство у детето? Когато за пръв път проявява желание да прави това. До днес, може би се имали едно бебче, което очаква изключително от вас. Утре имате едно дете, което иска и настоява самичко да си върже обувките. Ето момента да го оставите да прави това и да му давате нови шансове.

Едно дете, което за първи път закопчава самичко дрешката си, може би ще употреби няколко минути. Ако майка му побърза да му помогне, то тя ще попречи на първите стъпки към упование в себе си. Наистина, иска се съобразителност от страна на родителя, кога и колко да помогне, и кога да не помага. В случая може да се докара копчето до илика и да се остави то да го закопчае. Това ще го зарадва.

Добрият родител внимателно наблюдава за тези прояви и грижливо строи върху тях навика, Той не чака детето да порасне, и след това да реши, че то може самичко да прави някои работи. И когато то не проявява интерес, да не се сърди. Не трябва да се очаква много от страна на детето. Неговото желание трябва да се създаде чрез насърчаване и награждаване първите му опити, предвид физическите му способности.

В какво може да изрази детето своята самопомощ? Естествено в обличане, събличане, ядене, игра и грижи за чистотата си. Не бива да очаквате от вашето дете да прави неща, каквито някой негов връстник прави. То самото, като индивид проявява склонност да ги прави.

Какви са стъпките на процеса измиване на ръцете? Да се покачи на стол, за да достигне мивката, да пусне водата и да почне да си търка ръцете със сапун. Не искайте, непременно, вашето дете да го направи точно по този начин. Още един път ще подчертаем факта за индивидуалните особености и способности, и от това различни похвати.

Ако наистина желаете да развиете самонадеяността у децата, има още няколко неща да се кажат, които ще помогнат за успаха. Да дойдем пак на измиването на ръцете: на първо място, де­тето требва да достигне мивката. Затова в къщи е необходимо да има малки столчета и неща, които да служат за целта. След това, кърпата за бър­сане трябва да бъде окачена на място, което прави възможно детето да я достигне лесно. Не закачайте дрехите му на закачалката при дрехите на възрастните, за­щото ще трябва друг да му ги даде.

Събличането и обличането е доста трудна и доста важна работа за едно дете. Как ще изберете неговите дрешки, било за в къщи, било за игра и излизане? Да изглежда в тях добре по вашия вкус, или да са му удобни и главното да може да ги облича и съблича. Ето какво тряб­ва да се има предвид, когато се правят дре­хи на малките. Децата обичат самички да избират какво да носят. Това трябва да им се позволява, разбира се, не от разглезеност, но с оглед на възможното.

Същото можем да кажем и за яденето Това, което възрастните могат, начинът, по който те си служат с приборите не важи за малките деца. За да могат да се хранят те самички, без чужда помощ, нужни им са подхо­дящи условия. Пригодени за тях прибори и из­винение за своеволните им детски маниери. Добрите маниери ще дойдат по- късно.

След като знаем, че малкия човек може сам да си закопчава дрешката, трябва ли винаги да очакваме това от него? Полезно ли е да оставим едно тригодишно дете самичко да си облича дрехата след като за това то губи време от играта навън и се ядосва? Ако знаем едно петгодишно дете какво нещо може да направи, но не желае да направи, оправдана ли е нашата помощ?

От родителите се очаква да помнят че всяко дете е отделен индивид, да окуражават първите му стъпки към самопомощ, като му създават благоприятни условия, и да наблюдават това да не става с цената на големи усилия и напрежение от негова страна.

Източник:http://mamita-bg.com/