Когато Меркурий е ретрограден

Най–тъпото нещо, което човек казва като види някой след много време е „ Как си?” и „Какво правиш?”, но не и при този случай. Имам чувството, че от лъскавия черен джип слиза зомби, което някога е било 150 килограмовия, як като бик–Мечо. Колкото як-толкова добродушен! Подава си лапата, ухилва се и виждам, че и за една клиника стоматолози има работа! Намираме две свободни места на една маса с две акнета. Едното е хванало другото с две ръце за главата и се опитва да му извади третата сливица с език. Като виждат Мечо, се изнасят заедно с бирите. Въпреки, че е изгубил почти половината тегло, продължава да изглежда като мутра от зората на 90-те.
- Какво се случва с теб, бе човек? Да не си започнал да се друсаш? – започвам разговора по най–идиотския начин, но съм толкова впечатлен, че забравям за всякаква тактичност. Още повече, че сме служили заедно и няма смисъл.

- Изхвърлих я жена ми! Парцалите през балкона, шута в гъза и да не я виждам повече, че втори път няма да се устискам! Ще ме трови тя мене! Тая, дето я извадих от селото с дъсчения кенеф в двора до кочината....

Мечо, както казах, е яко копеле, безкрайно доверчив и много наивен с жените. Да му се чудиш, как успя да развие легален собствен бизнес. Успя с много труд и желание да си стъпи на краката, да си купи апартамент в Лозенец и джип Порше Кайен. После майка му почина, Мечо остана кръгъл сирак, но и наследник на два магазина за офис-техника. Кучките го надушиха и след кратки женски свади по клубовете, за него се пребори най–зъбатата пираня Жасмина. За нея вече имаше градски легенди с колко и кои мъже е преспала, но апетитът казват, идвал с яденето. А тя обичала филе от футболисти, стек от препечен бизнесмен и пълнен задушен политик–рентиер, с гарнитура -минимум лимузина и тлъста банкова сметка. Всички обаче я усещали и след кратка консумация, бягали. Баща й също спрял парите за квартирата и следването, след като подочул, че Жасмина не е помирисвала университет. Тогава на хоризонта изгрял Мечо, като една спасителна лодка и анулирал билета й за рейса. Тя за благодарност така му изпила за три месеца мозъка, че накрая го оженила за себе си.

- Две години всичко й угаждах на тоя парцал! – продължава Мечо – Няма в гардероба сутиен под 100 евро, за дрехите да не ти казвам. Три гардероба й накупих, барабар с чанти и обувки. Всеки ден ходи по молове и си прави шопинг с другите курволяци. Пежо й взех за рождения ден, новата година във Венеция, миналата в Лондон, всяко лято е в Анталия за 20 дена.... Абе, до вчера си е чегъртала пастет от гащите на мегдана, днеска фасони! Това искам, това не искам, там нямало да й стъпи крака.... е-баси майката!
- E, добре де, какъв й е проблема? – питам.
- От момента, в който й отказах да дам пари за нови цици и уста и казах, че искам бебе, започнах да се чувствам зле. Точно си взех документите за магазините и ми се еба майката! Ей сега, пролетта беше! Отивам на работа, до вечерта се скъсвам от главоболие и ми се повръща като на кон. Не ми се яде, зле ми е страшно. Някакви рани по стъпалата ми избиват, зъбите ми рухнаха. Отидох на лекар, нищо особено! Неразположение някакво, отровиха ме от лекарства. Аз обаче, си усещам, че нещо не е наред. Тогава отидох при тоя нашия доктор–Калоян.
- Коко е змей! Той направи ли ти пълен скенер?
-Да. Взе ми кръв и урина, и тогава ми каза: „Симптомите ти са като на отравяне, имаш ли допир до отровни вещества?” – Аз не знам! Казах му, че няма от къде да имам допир и се прибрах. Спрях да се храня в къщи, но продължаваше да ми е много зле. Така, до един ден, в който се прибрах през деня, оная беше излязла и аз започнах обиска. Намерих в една от хилядата й чанти по гардеробите, една кутия от вафли. Викам си: „ Какви са пък тия вафли тука?” – Отварям, вътре двайсет термометъра. Не два – двайсет! От тия със живачния стълб, китайските от едно време!

- Добре де, ти нали не се храниш у вас..... – вкарвам доза съмнение.
- Жорка, никога няма да предположиш, копеле! Цяла нощ не спах, оная се прибра към 12 и аз на сутринта се обличам за работа. Кучката ми оставила риза, вратовръзка, обувки и чорапи на закачалката в коридора. Както всеки ден. Тръгвам да се обувам и виждам, че единия чорап ми е наопаки. Обръщам го и от него се изтърколиха едни сиви топченца. Сърцето ми прескочи, верваш ли ми?
- Вярвам ти...
- В обувките също имаше и всичко ми се изясни! Живака баце, прониква през кожата и порите в организма. Никой нищо не може да разбере, а ти си отиваш за 10 дена като пич.
- Добре де, защо бе мама му стара?
- Защо ли? За да остане веселата вдовица! Наследява всичко след брака. Затова, курвата не щеше ни дете-ни коте! В началото отричаше и ме нападна, ама като извадих термометрите, като показах обувките и чорапите, изпадна в ярост и се разрева! Изхвърлих я без да я пипна с пръст даже! Един шут само дето й набих в задника по стълбите! Сега, питай ме кога пак ще се оженя?
- Хич не искам да те питам!

Източник: http://joropentagram.blogspot.com/2008/08/mercurious-shoes.html