Tracklist: 1. Citizen of the Planet; 2. Underneath; 3. Straitjacket; 4. Versions Of Violence; 5. Not As We; 6. In Praise Of The Vulnerable Man; 7. Moratorium; 8. Torch; 9. Giggling Again For No Reason; 10. Tapes; 11. Incomplete
С Аланис Морисет сме стара музикална любов - не чак до такава степен интимна, че да съм в час с новостите около нея, но канадката е все пак един от симпатичните и по-нестандарни гласове из широко популярния вариант на рока, съответно се чуваме от време на време. И ето, че ме сюрпризира с нов албум - седми студиен на нейна сметка, при това след известно затишие.
Новият й "Flavors of Entanglement" е на места леко депресивно-меланхоличен - всъщност съдържа дори цели четири, може би пет балади, или поне баладоподобни изпълнения, в контекста на музиката на канадската поп-рокаджийка. Което съвсем не ги прави лоши или шаблонни - в крайна сметка Аланис Морисет до голяма степен е извоювала своето място под прожекторите благодарение на атипичните ритми и разчупената композиция на произведенията си. Така или иначе, доколкото се образовах, самият албум е съставен в отговор на трусове в личния и живот - нещо може би не чак толкова интересно, или поне за мен със сигурност, но явно продуктивно, щом явно е могло да обърне полюса и да превърне неприятни обстоятелства в добър резултат.
Останалите парчета, за сметка на това, са типично морисетски, и притежават онова специфично и удивително свойство не просто и само да звучат добре, но и да се загнездват из гънките на мозъка и да продължават да се въртят там дори след като отдавна си спрял албума. Не съм се заслушвал чак толкова задълбочено в текстовете им, та да ги сравня с останалите, макар че отделните закачени фрази ги препращат към общото звучене. Но за сметка на това в чисто музикално отношение хващат всички сетивни окончания, освен може би обонятелните. Целият албум е доста нюейдъжърски наистина, но особено ако се абстрахираш от по-мелодичните представители, може да раздвижи и кръвта из вкочанените крайници. Не в модерния смисъл на думата. Определено не ми се иска да изреждам, но вероятно ще си подсвирквам фалшиво я "Citizen of the Planet", я "Versions of Violence" - която между другото ми напомни бегло едно парче на Savage Garden, за съжаление ми убягва името - в продължение на дни.
Та новата Аланис Морисет с нищо не е по-назад от старата, и ако малко ви е поомръзнало от музикалния конвейер на последните лета под слънцето, то може би ще имате възможността да я оцените по достойнство и да се насладите на три четвърти час разнообразие.
Източник: http://www.sivosten.com/content.php?review.1147
Няма коментари:
Публикуване на коментар