Наближава времето, когато разговори между майка и дете от типа: "Мамо, какво ще има за вечеря?"..."Приготвила съм вкусни свински тестиси..."..."А, какво е тестис?" няма да правят впечатление на никого.
Прочетете по-долу как можем да почерпим опит от братята сърби.
Сиви пушеци се носят нагоре към синьото небе. Дворовете са зелени, пътят – прашен, а от саксиите преливат мушката в яркочервено и розово. От дърветата падат ябълки, удрят по ламарините на старички югокотки претичват през пътя към буренясалото гробище и се крият при старата църква под скалата. Това е първият кадър, който се разкрива в Борач, в сръбската провинция Шумадия. Вторият е тържествено опънат през улицата транспарант с многозначително лого – жълто М на червен фон. Римейк е на този на "Макдоналдс", но е със закръглени горни краища, за да предаде и образно същността на събитието, което анонсира – Мъдеяда (Наричана тук Мудиада, или Мудриада, с R за запазен знак). Олимпиада по готвене на тестиси.
"Пази сега", казва Лубомир Ерович, идеолог, организатор и основен гений на Мъдеядата, и рисува логото на един лист. "Ето, така е М." После завърта листа надолу с главата: "А сега на какво ти прилича?"
Ако сготвените животински шкембе, чревца или мозък изправят на нокти мнозина по цял свят, то яхнийка от бели бъбреци е в състояние да предизвика човешки експлозии. Какво по-мачовско, космато и балканско ядене от това изобщо е възможно да измисли човек. И олимпиадата в Шумадия откликва на всички тези асоциации. Подсилва ги и им дава един звучен, димен, ароматен израз, който се понася полека над поляните и се разпълзява надалече – на едната страна до Сидни, на другата - до Монреал.
За пръв път ентусиасти, които ценят вкуса на животинските тестиси, се събират в този район през 2005 г. Оттогава в тази провинция всяка година се провежда "световен фестивал на готвене с тестиси", който сега, четири години по-късно, съвсем естествено прераства в олимпиада. Миналата година срещата се е състояла в недалечното село Горни Милановац, на юг от Белград, и се е оказала толкова вдъхновяваща, че Лубомир Ерович е издал след нея готварска книга. Публикувана от лондонското онлайн издателство YUDU, тя дава рецепти за пица с тестиси, гулаш, барбекюта, задушено. Във вино. Със сос бургуньон. В омлет. Със сос бешамел. От теле, от бик, от кон, от щраус. Принципът на Лубомир Ерович, който той не спира да повтаря, е, че "само човешките не стават".
Ден преди състезанието в последния ден на август поляната в края на село Борач вече дими. Опънати са шатри и палатки, бутилките са отворени, огньовете са накладени, до тях са прилежно подредени чивапчичи и плескавици, пластмасови бутилки със сливовица, а сред тях вече бучат контрабаси, цигулки и тъпани. Народни песни се редуват с военни маршове.
Докато на поляната край реката всичко тече като по конец, селото се раздвижва в лежерен хаос. Не съществува нищо такова като сценарий. Ей сега, след малко, всеки момент, по-късно. Става все по-тъмно и все по-шумно и очертанията на скалата, на която била живяла майката на крали Марко, както обясняват местните, изчезват. После следва веселие, което може да бъде видяно само по тези ширини.
Състезанието
Ако за някои следващата сутрин е сутринта след едно здравословно, запомнящо се преяждане и препиване, за други тя е първият допир с жизнерадостния свят на Мъдеяда. Поне за тази година. Прашният път на Борач не е видял толкова автомобилни гуми сигурно през всичките предходни дванайсет месеца. Юго след юго, също и лади, тук-таме – опели и фолксвагени образуват задръстване в селото, наспрели пред оградите на къщите, край струпаните камари дърва за огрев и по цялото продължение от километър към поляната.
Вярата, че богатите на тестостерон тестиси са мощен афродизиак, е древна и популярна на различни географски ширини. Сигурно това е една от причините мнозина сърби да виждат нещо особено забавно в това да заведат жена си на голямо лапане на бели бъбреци в последната събота на август.
В ранната утрин на село Борач започват да гърмят две колони със сръбски поп и рок кавъри на популярни парчета, изпълнени от бандата на... Лубомир Ерович. Този човек с удивителни организационни способности (състезанието през цялото време изглежда сякаш ще се разпадне всеки момент, но продължава, и отзиви за него могат да се прочетат от Агенция Франс прес и BBC до Сидни стар) вече има и музикален състав. "Предлагам услуга две в едно: готвя тестиси и свиря". Не само талантът му е универсален, но и музиката – еклектична. Всичко от рок до джаз и от евъргрийни до стари градски песни. В момента той готви и свири в ресторант Ловачке приче в Раяц, Сърбия, но обмисля да отвори ресторант в Лондон.
Към 10 сутринта организираната от него Мъдеяда се очертава доста по-мащабна, отколкото е обещавала предишната вечер. Отборите са 12 и са се събрали на поляната със сериозното намерение да докажат, че "шотландците си имат скоч, швейцарците - сирене, а ние, сърбите, си имаме топки", както пише на сайта на състезанието.
Докато огньовете се разгарят и по поляната се суетят хора с готварски престилки, край пътя се разграбват тениските с надпис Световна Мъдеяда, L, M, S. В червено, бяло, зелено и черно и със заобленото лого. Трябва да се каже, че неговата препратка към "Макдоналдс" никак не е неуместна - по всякакви стандарти и критерии изяждането на един биг мак и на един сръбски гулаш са събития, които винаги ще стоят в двата противоположни края на скалата.
12 часа. Отборите вече са заели позиция. Върху всеки накладен огън виси менче, пълно с гулаш. Наричат го сръбски гулаш и определящото в него е съдържанието на тестиси. Рецептата в най-общия си вид е лук, в който се запържват различни видове от карантията, сланина, чушки, домати, подправки, един отбор е прибавил и кисели краставички, сушени сливи, счукани ядки. Друг отбор приготвя и екстра – макар да е още едва краят на лятото, в глинената тавичка се запича кисели купус – подкиселено за седмица зеле с месо.
Въпреки личните предпочитания на идеолога на шампионата Ерович, никой не предлага бели бъбреци от кон, щраус, кенгуру, петел или пуяк. Отборите "работят" само със свински, телешки, ярешки и овнешки.
С напредване на времето, а и на чашите ракия и бира, настроението, но и напрежението се покачват. На поляната вече по всичко личи, че има състезание, конкуренция, а не просто сбирка по балкански.
Международното участие е в лицето на един унгарец, който живее в Сърбия, и един сърбин, който живее в Австралия. От гостите светът е прдставен от Ана Векслер от Израел, търсач и любител на странни неща за ядене. Тя е тук под предлог, че ще представя своето фантастично огнено шоу, но към събитието я е тласнало любопитството към храната.
Сред останалите се открояват Паганини на пършута – мъж на средна възраст, който демонстрира как свири с нож върху бут сръбско прошуто; Зоран, който организира Купусиада - фестивал по готвене на кисело зеле в Чачак; и едно невръстно (българско-белгийско) бебе, което предходната вечер е обявено за бъдещ сръбски войвода, генерал и маршал, и на чието ухо вече са изревани страшни военни маршове. Нищо, че е момиченце.
Идва време за пресконференция, която се провежда в местната кръчма. Пристигат двама души с камери и още толкова с "Никон"-и. Интересът е най-вече към Ана – родената в Съединените щати израелка, която се оказва въплъщението на жадуваната международност на шампионата. Докато тя е разпитвана за сръбско-американските отношения и за посланието на израелския народ към сръбската нация, по масите се появяват чинии пушено месо с кисело зеле. След това Лубомир става и произнася дълго слово, от което се разбира, че той не иска Сърбия да бъде свързвана само с бомбардировки и санкции, че смята да отвори верига ресторанти за тестиси, че е търсач на силни усещания и че освен че може да готви добре, може и да свири добре, и изобщо, както можели да потвърдят тези, които го познават, "винаги съм търсел нещо по-необикновено в живота си".
Към 4.30 в една от къщите, превърната в импровизиран щаб на шампионата, се събира "дегустационен панел". През едно стълбище, което не би получило одобрението на ХЕИ, се стига до "залата", в която ще се избере победителят. Тя доста добре отговаря на представата за деликатеса: единият й ъгъл е зает от наметнато с омачкано одеяло легло, до кюнеца на малката печка висят два романтични портрета на сръбски владетели, а в пепелник до прозореца се валят тънки фасове с дизайн на леопардова кожа. Чиниите на състезателите са струпани върху маса в центъра на стаята. Повечето ястия са във вида, в който човек може да очаква от една яхния с дреболии, но някои са доукрасени с красноречива декорация, символизираща сготвените, а и някои съседни на тях органи на мъжката физиология.
Решението за първите три места е единодушно, има разминавания само за начина на подредба, но бързо се намира консенсус. На първо място е отборът на съседно село, но всички взимат някаква награда и в крайна сметка когато Лубомир Ерович изсвирва и последния си рокендрол в двора на къщата и обявява в микрофона резултатите, всички отбори ликуват с грамоти в ръцете.
Ликуването продължава до спускането на мрака, когато Ана Векслер изважда двата си синджира с огън, одеялото за в случай на самозапалване и мистичната си шапка, която я прави да изглежда като древен магьосник. Докато тя танцува, публиката й продължава радостно да прекрачва обществените табута, нагъвайки от торта с два захарни розови тестиса. После някои от участниците в шампионата се разотиват щастливо изморени, а други остават по масите в двора на къщата. За тях Ерович обявява следващия шампионат – през последния уикенд на август 2010. Дотогава той може да е преминал от Раяц в Лондон или Сидни, или, кой знае, може би и в София.
ДА НИ Е СЛАДКО!
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:
Тестисите са богати на тестостерон и от Сърбия до Китай много хора вярват, че са най-прекият път към съживяване на Y-хромозомите. Сотирани, пържени, на грил, печени, в Испания се ценят особено тестисите от бик, в Канада се сервират със сос demi-glace, във Франция са на особена почит овчите animelles de moutons frites - мариновани с оцет, тарагон и лук, преди да бъдат панирани и изпържени.
В повечето случаи тестисите минават за нецивилизована, неблагоприлична, непристойна, направо вулгарна храна. Тези епитети често се разпростират изобщо над карантията въпреки известните логически противоречия: защо foie gras, който, формално погледнато, е чиста карантия, е деликатес? Да прибавим и чувството на вина към политическата коректност и да припомним за нехуманния начин, по който се добива, известен като гоене. По същата странна логика пилешките дробчета също изглеждат много невинни и изискани, което в никакъв случай не може да се каже за шкембето.
Мъдеядата в Шумадия не е единственият фестивал за готвене на този деликатес. В Съединените щати такива са основани през 50-те в Айдахо - The Rocky Mountain Oyster Feed и в Клинтън, Монтана. Вторият е най-големият фестивал в Щатите, който догодина ще е от 4 до 8 август - Rock Creek Lodge.
Кажи тес-тис
Точната дума, с която е наричан този елемент на мъжката физиология, по някаква причина се счита за скандална по цял свят. В опити в опит да я избегнат хората са измислили за тестисите десетки евфемизми. Те се крият зад имена като аnimelles, Bulls' Jewels (бичи бижута), Cowboy Caviar (каубойски хайвер), Rognons Blancs (бели бъбреци), Stones (камъни), prairie oysters (прерийни стриди).
Източник: http://www.bacchus.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар