ФЕНОМЕНЪТ ХАРАДЖУКУ

Хараджуку е областта около гара Хараджуку в Токио. Намира се между Шинджуку и Шибуя на линия Яманоте. Днес мястото се е превърнало в моден център, сборен пункт на представителите на различни екстремни фешън течения и музикални стилове. Особено важна за тийнкултурата е улица Такешита. Там може да откриете както бутици, предлагащи висша мода, така и магазини, в които се намират всички необходими дрехи и аксесоари за представителите на различните младежки движения. Това място е особено атрактивно в неделя, когато в района на Хараджуку се събират стотици млади хора, показващи своите модни, културни и музикални влечения.

Хараджуку става популярно през 80-те години на миналия век, когато групи от шантаво облечени тийнейджъри започват да се събират всяка неделя на Омотесандо, когато улицата е затворена за превозни средства. Това е чудесна възможност за младите хора да се срещат, разговарят и не на последно място да демонстрират необичаен външен вид. До края на 90те години това е сборно място и на рок банди, улични танцьори и други изпълнители, които правят перформанси на своето изкуство. Днес районът на Хараджуку е основно сборна точка на представители на различни младежки фешън движения – лолита, готик, кавай, декора, косплей, кибер пънк, емо, вижуъл кей, които шокират туристите с екстравагантен аутфит.

Трудно е човек да не се изгуби след това море от багри, форми и артистични превъплащения. Всяко едно от тези модни течения е еклектика от множество други стилове, тук ясна диференциация не може да се направи и повечето от тях са размити и преливат един в друг. Още повече, че всяко едно от тези стрийт движения си има своите подразделения.

Така например характерните лолити са над двайсетина вида. Има готически лолити, които се обличат в черно и бяло, сладки лолити (обожават розовия цвят и всички пастелни тонове), пънк лолити, които са почитателки на шотландското каре и така списъкът продължава. Стилът "Лолита" се ражда в Осака през 70-те години. В облеклото им преобладават елементи от викторианската епоха и стила рококо. Характеризират се с романтични роклички с множество панделки, волани, цветя. Философията на тази субкултура е възраждането на викторианската епоха, изтънчените обноски, невинността, добрия вкус, уважението към изгубените ценности.

Готическият стил възниква през 90-те години като контрапункт на пъстрата и повърхностна диско мода през 80-те. Основните характеристики на това течение са черните дрехи и боядисани в черно коси. Гримът е контрастен – опушени очи, бледо лице и кървавочервено или дори черно червило. Това е изчистен и изискан, аристократичен стил, много често асоцииран с вещици, вампири и други мрачни сили. Готическият стил също има поредица от разклонения. Класическият дарк готик е издържан в стила на викторианската епоха – дълги черни рокли, фракове и цилиндри при мъжете, черни нокти и бледи лица. Готическите лолити пък са интересна комбинация от лолита и готик стил. Тук визията не е толкова мрачна, роклите са над коляното, доминиращи цветове са черното и бялото.

Уникален като визия е стилът кибер готик. За разлика от дарк готикът, който ни пренася в отминали епохи, кибер готикът е изключително футуристичен. Характерни за него са комбинациите на черно с ярки неонови цветове, което се пренася и в прическите. Те са особено сложни и оригинални, с вградени цветни елементи, наречени дредове. Лак, винил и радиозащитни маски допълват тази екстравагантна визия.

Стилът косплей (съкр. от аглийски costume play) възниква през 80-те години на миналия век. Облеклото на неговите последователи е базирано на герои от филми, комикси и компютърни игри. По-голямата част от косплеърите си изграждат свой собствен уникален аутфит. Създаването на тези визии е дълъг и сложен процес и хората които са подвластни на този стил обикновено притежават изключителни умения по отношения на текстил, моден дизайн, фейсарт и работа с различни материали като дърво, фибростъкло и др. Често те носят перуки, контактни лещи, татуировки и бодипейнтинг.

Името "емо" идва от музикалното течение емоционален хардрок, което възниква в средата на 80-те години. Естетиката на стила емо е смесица от различни течения – тесните панталони на пънкарите, тупираните коси на готиките, гривните с железни бодли на метълите, и в същото време се носят кецове, пиърсинги по устните и носа, а задължителният бретон на прическите им трябва да покрива едното око. Като философия, това младежко движение представлява пубертета чрез визуални внушения. За емотата са присъщи отчуждението, повишената емоционалност и ранимост, неразбирането от страна на околните, тъгата, меланхолията. Те не са особено обичани от другите младежки групи, тъй като имат склонност към самоубийство и самонараняване.

Стилът вижуъл кей възниква в средата на 80-те години от средите на рокмузикантите в Япония. Един от популярните слогани на тази субкултура е "Психеделично насилие чрез визуален шок". Силно влияние върху музиката, както и върху външния вид на тези младежи оказват глем рок, пънк и хеви метъл. Те са изключително екстравагантни, със сложни разноцветни прически, множесво пиърсинги, тежък грим и агресивни облекла с изобилие от рок елементи. Стиловете декора и кавай са типично японски. Кавай става популярен през 90те години и буквално означава нещо сладко, миличко и хубаво. При стила декора се носят голям брой шноли, плюшени играчки и ярки цветове. И за двата стила е характерен инфантилният начин на обличане, типично детски и дори бебешки дрехи. Поведението на представителите на двата стила е изключително любезно, мило и учтиво, но това е характерно за японците като цяло и не се натрапва като неприятно впечатление.

При всички тези младежи самоопределянето вече не произтича от социалния слой, а от принадлежността към определена алтернативна група. Семейството, училището и работата губят своето значение и биват изместени от приятелския кръг и общите интереси, където всеки търси своята идентичност.

Вдъхновени от японската стрийт култура, група български творци решиха макар и само за няколко часа да превърнат моста на НДК в района Хараджуку. Проектът е реализиран по авторска идея на Диана Стоянова – стилист и гримьор. Фотограф е Алекс Манчев, а с екстравагантните прически се справи коафьорът Горян Стоянов. Мейкингът на сложните визии отне около 4 часа. Моделите за фотосесията бяха подбрани чрез дълъг онлайн кастинг, в който участваха стотици желаещи момичета. Накрая журито в състав Алекс Манчев, Диана Стоянова и Горян Стоянов определи трите красавици, които застанаха пред обектива – Мирослава Драганова (дарк готик), Мерилин Манчева (сладка лолита) и Виктория Сачкова (кибер готик). Мейкингът и снимките бяха отразени от предаването БунтART по БНТ 1.

Източник: www.dnevnik.bg