Премеждията на един българин в Америка (част 2)

Здравейте драги телевизионни слушатели и радио зрители, с молба пак, да се разпространи като апокрифен препис на исторически роман с елементи на романтизъм не съм писал от доста време, но имам извинение – от 10 дена се въртя през деня в леглото, а нощем плача на работа, защото разбрах, че избора на склад на годината е бил саботиран по отвратителен начин от личности недостойни да бъдат споменати от мене…мога само да ги проклинам с най- тежки клетви като – дано парите им са в ЦКБ, а клиентите им да изчезват като предавания от ТВ7. Въпреки това доста подло деяние аз съм убеден, че то по никакъв начин не се е отразило на вашите ежемесечни увеличения на заплатата и традиционните ваканционни премии на фирма Стинг, а дори напротив. Като говорим за премии искам да заявя, че все още Ганка е с едни гърди пред вас и печели убедително поста на секретарка в Клатим си краката ЕТ като забогатея…знам какво си мислите, че гърдите на Ганка са малки и за това не е страшно, че е пред вас, но тука има действие с натрупване и преднината и става все по- огромна, все едно, че е посетила д-р Енчев за естетична процедура и то след като Весела му е била на посещение. За да ви стресна още повече искам да кажа, че и Теодора не ме е изоставила за разлика от всички други гадове. Моля ви се стегнете се, очаквам много повече от вас, аз знам, че можете…предполагам, доколкото ви познавам, че срещате огромни затруднения с писането на отчет към мене в Екселска табличка за това ще си позволя да ви напомня, че Пламен Минков е насреща (мале как ли ме псува сега), ако обаче поради някаква не известна причина той не е достатъчно досетлив, ще си позволя да ви кажа една аксиома за ИТ специалиста – охотата с която гореспоменатите обичат да помагат на околните е правопорционална на количеството алкохол, което им е предложено под формата на бутилки – за протокола и процедурата по подкуп на Пламеновци или ПУП, той обича всякакви разновидности Джим Бийм. Именно от Теодора получих и откъслечни данни какво точно се е случило на това мини световно първенство за Пловдив – дните на фармацията. Видях на сайта на Стинг 5-6 снимки, голям сексапил големо нещо, просто обаче липсата на големият ми нос се усеща със страшна сила. Надявам се някой да се престраши и да сподели някоя забавна случка от там. На мене не ми се случват някакви супер дупер случки, но все пак няма как да не спомена няколко момента от работната атмосфера в най- голямата верига в света Уолмарт, пляс пляс йе йе….Първо трябва задължително да отбележа, че освен, че танцуваме, пеем и се смеем на оперативка има и нововъдение – правим гимнастика и фитнес….да един колега си скъса някакъв мускул и от тогава преди работа загряваме, толкова сме добри, че ако ни пуснат на световното ви гарантирам, че ще изкараме цял мач. Ситуацията е просто страхотна, почти всеки, който помни комунизма би трябвало и да помни как преди да започнем училише имаше сутришна ведрина, та и тука е така, даже всеки път имаме и физкултурник по желание, повечето пъти по нежелание….просто тръпна като си представя тази пасторална гледка – Емил “Цайса” Ненов застанал на палет пред проверката и вика на манипулантите: раз- два, напред назад, ръцете горе…като чалготека….ееееееххххху безценноооо. Друг доста интересен факт е познайте какво…на края на месеца имахме ежемесечно оценяване…още малко и очаквах Ицето да изкочи от някъде да ни каже оценките или пък да ни пратят Екселска табличка оцветена според това кой колко кашона е пренесъл, но…пак успяха да ме изненадат. След оперативката казаха – днес ще ви кажем оценките и знаете ли как почнаха да го правят, караха хората да им се обаждат по телефона, ебаси пародията, до сега си бил с тях в една стая, но не го казват в очите ами се обаждаш по телефона, смешници. И почнаха да викат хората и казаха на един черен бабаит Роландо, роднина по външен вид на Майк Тайсън да се обади по телефона. Връща се той след 10 минути и аз го бъзикам, като те гледам къв си едър сигурно ги е страх да ти кажат в очите оценката ами като по филмите гласът беше електронно променен и с метален глас натъртва – отвлякохме дъщеря ви, платете еди колко си подкуп…сигурно и тука така, днес нещастнико си донесъл два кашона по- малко, анатема за тебе. Всъщност общо взето му казали, да бърза, глупости…чаках мене да ме викнат, то говоренето по телефона си викам ще ецяло приключение, защото аз на живо половината думи не ги разбирам…не ме извикаха де, който не го викали всичко било наред ми обясни един смешник….но да съм работил по- бързо, демексъщатата работа като на другите. Вчера беше 3 срещу 4 юли и имахме рекорден оборот от 140 000 за един ден и за това за награда от магазина ни спретнаха късна вечеря в 2 през нощта – КФЦ, Донъти, КЕйкове, Кока кола,въобще байрям – и аз бях там, ядох, пих и се веселих…обещаха пак като минем 100 000 да направят сладоледено парти, среден оборот през месеца 85 000 дневно….днес е национален празниктука, чакам фойервеките, имаше някакъв парад пародия на квартала, ама аз съм го проспал в търпаната…освен празник на САЩ, днес се навършва точно една година от последният ми ден във фирма СТинг, така че може би и аз трябва да направя парад…или по- добре гимнастика, хехе. Друг същестевен факт е че видимо се промени демегрофско етническия състав на служителите при нас – в началото си мислех, че ако ми дадат един камшик спокойно мога да играя ролята на надзирател във филма 12 години робство 2 и да подкарам колегите на памука, но сега понеже работата е бая, черният цвят лека по- лека се отми и белите вземаме все по- ясно изявено числено преимущество…текучеството е просто ОГРОМНО, само снощи напуснаха 4 човека, двама от които никога не съм виждал даже. ПРичината е прозаична, опитват се да притискат хората и да ги ръчкат, но нямат leverage, и то никакъв – за не знаещите английски leverage е това, което Стинг има – дава добри заплати за БГ, Уолмарт искат Стинг служители, но без да плащат, е няма как да стане…нормално е да идват само крапи работници, всеки способен просто се маха, а мързеливите им теглят майните…та така наемат 3 , махнат се 4ма, предполагам, че в Бг също има примери за такива места, но с моята огромна автобиография от 1 работодател не ги зная. Друга случка, която държа да спомена и която ме изуми е следната невероятна история, излязла от аналите на Уолмарт намиращ се на Sawmill – преди 1 седмица сутринта пристигналкамионът с млеко и млечни продукти – 14 палета, излезло шофьорчето, не от Разград, ама от некъде подобно и казало – тука съм, разтоварвайте, но както казах, тъй като на никой не му дреме, те му казали да ходи да се шиба. Шоферчето, защото имало да ходи още на бая места, въздъхнало, плюло си на ръцете и разтоварил самичък палетите на двора, палил си гумите и се чупил. Вече усещате какво е станало след това…не се досещате ли…я пак помислете. В Кълъмбъс най- после дойде лятото, прекрасно време, температури на 30 градуса по Целзий, време само плаж, топлина в която дори камилите ще изразходят водата и от двете си гърбици, за да се хидратират, въобще супер…познайте някой прибрал ли е млякото и млечните продукти от двора…ами неееееееееееее – и какво става, когато вечерта идва нашата смяна на работа – търсим да наредим млякото няма го, къде е, а сега де….а ето го, сварило е се е на вън – 18 000$ брак, опппаа, а поеми сега. 18к в долари, на боклука – представих си Пламен Събинов разпънат пред Хелиос след такава случка…18 000 и освен това, цяла нощ сме ги и бракували, защото системата е супер проста и за брак е нужно да се прекара всеки отделен продукт през един уред. Човек би си казал, че след тази случка ще се вземе поука…завчера гледам един мустакат дядо с неймтаг Хюсеин, викам здрасти от къде си – от ИРан….този скромен дядо Хюсеин е участник в продължението на историята, която кодово ще нареча “кой разсипа млякото?” – дядо Хюсеин, както моят баша примерно, има познания по английски близки до познанията по английски на да речем папагал живял 10 години в Англия – та хванали Дядо Хюсеин и му дали една палетна количка и му казали ей ти тия 5 палета с месо и ги закарай – in the meat cooler – дядо Хюсеин естествено казал уверено и със самочувствие ОК, без да си има и най- малкото понятие какво аджеба са му казали (ама сигурно знае какво е аджеба а) за ко иде реч, награбил количката и къде ги разтоварил си мислете…ахаааа, бинго….на дворааааааааааааааааааааа, хахаххахахахахахах, хич не ги бракувахме и тях…..купон. ДНес беше върха на сладоледа, сутринта нареждаме кашкавалите, бах мама му уж хладилници, а те топли – завчера енергото правили некви профилактики и пуснали всички хладилници на размразяване, туууш. Мисла, че кашкавалите нема се изхърлят, така че ако имате път към Уолмарт, моля ви без кашкавал…. Трябва да спомена и звездата на Уолмарт, черният човек ДЖери – бившия военен, който заслужава да го спомена за някои неща – първото е новата му приятелка – как се били запознали – тя го погледнала в Уолмарт и той усетил тръпката и и казал здравей, аз съм Джери и свиря на саксофон и така разцъфтяла любовта – сегашната му приятелка била възхетена, най- вече от факта, че Джери има собствено жилище и доходи – предишното и гадже бил бездомник и спял под моста и тя ходила на срещи с топла супа…е това е американската действителност, но сега се е уредила с ебаси патрона, със собствен апартамент и свири на тромпет – всяка вечер от 2 до 3 излиза на паркинга и свири на тромпет, така че имаме и музикален съпровод, Уолмарт търси талант. Питам го ще се жениш ли, той вика след беззъбата уличница никога нема се оженя. Джери има теория на конспирацията – тя е много лесна за обяснение – за всичко са виновни белите и ако белите ги нямаше, то черните щеха живеят като бели хора, усещате ли иронията като бели хора, хаха, тази сентенция си е моя, изписвам я на база на мислите на Джери – има бели има проблеми. Иначе бай ти Джери не им цепи басма – викат му много си бавен до половин час този палет с бира да си го наредил, той го взе и вика за половин час е невъзможно, видя им гърба и го върна в склада и на другият ден какво мислите стана, похвалиха го, че се е старал, смеееееееееех. ИНаче е голям добряк, вече 1 месец кара един колега до работа и обратно, дори и когато почива, защото човекът няма пари за собствена кола, винаги помага и се стреми да е точен, много съм доволен, покрай него мнението ми за американците се повиши драстично. УСещам как Ганка почва да ревнува, не се притеснявай Ганке, нямаш повод за притеснение, верен съм ти – ти за винаги си оставаш моят събеседник по желание, пожелахте да говорят, вечерен гост и така нататъка, Джери няма никакъв шанс, не може да му помогне и фактът, че има бюст по- голям от твоят… Още нещо, което е доста забавно за споменаване е че на 10ина човека има 4 палетни колички и всички след гимнастика, както сме загрели тичаме напред да си вземем една, че иначе зор, в началото ме изпреварваха, ама как няма, тука всички са тренирали американски футбол, използват лакти, подсечки, рамена, не мога се промъкна, но сега като загрея на гимнастиката, затварям очи, представям си филма Форест Гъмп и репликата Тичай Форест, тичай и се втурвам напред по- бърз от манипулант на обеден маршрут, грабвам работният инструмент и стискам здраво. Този факт ми напомня времената, когато в СТинг нямаше достатъчно компютри и ходех в 11 и 40 да си взема компютър…и два три пъти вече бях закъснял, което като се има предвид, че уж почвахме в 13 часа си е за притеснение. Вчера даже стана още по- страшно, взех си палетна количка след доста кървава битка с един рус тийнейджър и два литра пот, настаних се на праха на прането, който щях да обслужвам и се обърнах да си завържа обувките и бум, обръщам се и я НЯМА, ебаси финта, кой беше тази нинджа така и не разбрах, за миг ви казвам, Юсейн Болт ряпа да яде, Асан Айше от махала могат да завидят на тоз крадец бате, единствената случка, което мога да сравня по отношение бързина е следната, завчера купих 1 парче торта и го дадох в къщи на трите деца, дадох им го и им казвам сега ще ви дам вилици, обърнах се взех вилици и когато ги погледнах, вече беха натъпкали всичко с ръце, скоростта на светлината ряпа да яде…по отношение на палетната количка с бай ти Джери се наложи да шерваме една, което си има и предимство, защото така се опазва по- лесно от хищни хиени…така че извода е ако искаш да тичат работниците, лиши ги от работни условия и им гледай сеира. ИНаче вече се оформя любовен романс между един чичко и една лелка и двамата разведени с по N на брой деца и двамата си имат приятели, които много обичат ама на любов. Ей Богу ми, всички знаете, че не съм моралист ама ми е много смешно как обясняват колко си обичат половинките. Вчера чичкото и пазеше стол, тя му донесе торта, само в уста дето не го храни, въобще купидончета, херувимчета и ангелчета хвъркат в стаята за почивка… Завчера ми повериха едно русо момиченце на 19 години да го обучавам как да нарежда соковете – то аз никога не съм ги нареждал ама нейсе. Друга ми е мисълта, русо гладно няма – е докато уж се учихме дойдоха сигурно хора от съседните магазини да питат имаме ли нужда от помощ и как се чувстваме. Толкова учтиви и отзивчиви колеги не бях виждал. Определено трябва да се изруся, да сложа малко червило и смело напред, все още се колебая косата на кичури ли да я направя или да бъде платинено руса. През свободното време няма какво да се прави, отидохме с брат ми да гледаме един мач на бар, ама то ми се зави свят, поръчахме си две бири – тук както знаете бирите не ги сипват от машина ами едва ли не с капкомер, две глътки бира сервират на човек, та поръчахме две бири, което в БГ се равнява сигурно на една, и викаме дай да платиме – 18 долара, с бакшиша 20, моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя, 20 долара, ебаси басито…след като наложих вето на семките във всеки един вид и тяхната употреба заради счупеният зъб, сега ратифицирах и споразумение за избягване посещенията на барове поради опастност от финансов колапс на системата…иначе доста е скъпо, вчера за 1 кило череши, два хляба и 200 грама сирене ми взеха 22 долара, то само сиренето 8 долара, защото фета сиреното, дето наподобява БГ е вносно и мнооооо скъпо. Като говорим за сирене, трябва да разкажа и на какво се натъкнах случайно, търсейки БГ сирене. Магазин Андерсън, не просто магазин, а МАГАЗИНЪТ. Там отидохме, защото до нас достигна информацията, че предлагат БГ сирене – не предлагаха, имаха само гръцко по 9 кинта паунда, или 18 кинти килото, не взехме, но…..там видях нещо друго, което ме накара да онемея и ожаднея – най- големият избор на бира евър майна, ЕВЪР! сигурно е голям колкото едно хале на склад и само бири, всякакви -имаше бира от Зимбабве, аз си мислех, че там няма кво да ядат те бира пият, имаше бира от Виетнам, Нигерия, Австралия, Мароко, Тибет, бира с вкус на шоколад, ягода, захарен памук, вафла, само бира с вкус на бира дето нямаше, аз съм убеден, че въпреки, че не го пише всъщност повечето са с вкус на пикня де ама нейсе. За да изпреваря въпросът ви – БГ бира имаше толкова, колкото и БГ сирене – демек нямаше, но и да имаше, немаше и да си купя, чак толкова носталгия още нямам. Купих си 6 бири – забравих името, но с големи букви пишеше БИРАТА НА БАРСЕЛОНА…не можах да я опитам, тъй като се скарах с жена ми, а бирата беше предвидена за едно гости у едни поляци, на което аз ядосан отказах да отида и те са ми я изпили, нищо явно ще трябва да отида на живо у Барцилона да си я опитам таз бира хубава. И все пак нощем още имам мокри сънища за тази зала с бири, мокри, защото си мисля как пия от всички щандове и после мнооого ми се пикае. Ходихме на културно мероприятие да посетим индианските пешери на Колъмбъс. Какво да ви кажа 10 долара вход, а пешерите са по- малки от чалготеката дето е била бомбоубежище на центъра в тепето и повярвайте ми на чалготеката е в пъти по яко и приятно. ОБщо взето пешерата бе с големината на 3 стаи нормален размер, но пък екскурзоводката каза, че била огромна пещерата, но била пълна с кал, тъй като реката ОЛетанджи имала много подземни води, които се изливали в пещерата. Иначе индиански работи не видях, видях доста напдиси Джон + Мери = love и други, което идва да покаже, че индианците са знаели английски преди сегашните американци, колебаех се дали да не оставя и аз отпечатък за винаги с надпис САМО ЦСКА, но жена ми както винаги правят жените ме възпря. Прав е Джери иди после се жени. Самата ни група пък се състоеше от нас, двама чехи и 10ина американски представители на така наречените Реднекс – демек селяундури дето се женят по между си и не са много у ред, е тия не бяха, плюеха, викаха, блъскаха въобще купон. Бяхме и на мини голф и електронни игри, но там също скука, похарчихме 30ина долара, поигра уж Ангел, основно аз на разни игри и си се прибрахме. Кандидатсвах на едно место за склададжия и ме извикаха на интервю – интервюто беше тест от 100 въпроса ще спомена само някои – имате площад с дължина 120 фийта на 140 фийта, в средата има басейн с диаметър 4 ярда и две тоалетни с формата на квадрат и дължина 45 инча, колко плочки са нужни, за да налепите целия площад, без тези площи ако плочките са 3 на 4 фийта. Друг въпрос – правите парти с 80 човека, всеки един гостенин ще изпие по 10 унции лимонада, колко галона лимонада трябма да направите. После друг въпрос една огромна графика с хиляди чертички вътре и се пита според графиката, когато очното налягане е 40 хектопаскала, колко е на майка му кръвното налягане. Въобще помислих си, че не кашони ще нося ами ще подготвям бъдещият АЙнщайн, до сега колкото работи съм бил извикан си е истинска одисея, 1 интервю, 2 интервю, трето, та препоръки, та после проверка в съда, после тест за наркотици, после подписваш декларации, чудеса, не знам за началник сигурно ще искат хемороидите ми да изпеят американският химн на два гласа, да ходя на ръце докато жонглирам с крака или пък да им кажа числата от тотото – казахме тото, Ганке работя по въпроса, задръж още малко, най- много още 50ина години, хахаха. Носталгия не ме е хванала още, но например ми е много мъчно,че утре на 5 юли в конюшните на царя ще има концерт на Стефан Вълдобрев и аз ще го изтърва, също така като гледам как всички вече се снимат от морето с цаца и скумрия ми се ще да завия от яд и то при положение, че почти 10 години не бях стъпвал на черноморския бряг, странно нещо е човека. Трябва да отбележа и факта, че е голямо преимущество, че съм в САЩ от гледна точка на световното, тъй като сме в близък часови пояс с БРазилия всички мачове са в страхотно бирено време, така че в това отношение си е далавера. Какво друго ми се случва да си помисля, не се сещам, требе си записвам някъде, че иначе ми изчезват мислите като седна да пиша. Тези, които нямат фейсбук не знаят, че съвсем случайно в Даунтаун открих улица Гей, увековечил съм се там за идните поколения, учудващо улицата се води некво малко авеню, но е по- голяма от булевард А. Стамболийски примерно… Аре стига за сега толкова!