Премеждията на един българин в Америка...поток на съзнанието (част 1)

Здравейте, обещал съм на много хора да пиша и сега ми се отвори малко време и ще се опитам да пиша. Ще помоля да пратите писмото, на който иска да го чете, защото отнема много време да се пише на всеки поотделно, а и в крайна сметка на мене ми се случват едни и същи неща. Може да си спретнете общо литературно четене като мини оперативка, а след това молбата ми е всеки синтезирано в една екселска таблица да напише какво е разбрал и да ми ги изпратите, за помощ се обърнете към Пламен Минков. – хахаха Първо започвам с благодарности към Ганка. Ганке картичката ти пристигна цяла целеничка, закачил съм си я в рамка и си я гледам на фона на песента: Облаче, ли бяло защо нослето ти е толкова голямо Ганке картичката ти ми подейства като Виши на бръчки, като Колдрекс на грип, като Биофар на пролетна умора…воъбще почуствах се все едно не съм в САЩ а в Разград и то все едно съм стигнал до там без да дам и един литър преразход за гориво! – аххахаха Сбъркала си пощенският код, но въпреки всичко с неверояттният ориентир “на село за Любо” си ударила в десятката, защото картичката е пристигнала за отрицателно време като се има предвид от къде е тръгнала. Аз да си призная така или иначе се чувствам като героят на Чехов – Ваня – и с умиление си спомням за дните, които прекарвах в БГ, което явно е моето село. Не мога да отреча, че съвсем не благородно ти завиждам, че си се разходила и те опреквам, тъй като от сигурен източник разбрах за много снимки от там, повечето, които в стил Плейбой, които не си споделила с мене. Всички вие сега разбирате ли колко напред е Ганка пред вас и не се учудвайте защо точно тя ще ми стане секретарка във фирмата която ще кръстя “Нищо не правим” , ЕООД, след като спечеля милионите от лотарията тука. Тогава като твой пряк началник след обедната почивка между 10 и 14 часа ще ти ги изискам тея снимки със специална заповед. Не губете кураж и вие бивши колеги – още имате шанс да се класирате за някоя позиция, просто ми пишете на село за Любо…Ганке ти не бързай да си пускаш молбата за напускане, защото вчера взеха джакпота в Питсбърг, така че моето забогатяване го отлагаме за известно време, на този етап те съветвам да си останеш просто супер дилър, аз като забогатея ще ти пратя самолета да те вземе. – хахаха От Теодора разбрах, че в Стинг има и по- добри шофьори от мене и вече е опасно да спираш не само на паркинга на Кауфланд, където се вихрех аз ами и пред паркинга на Стинг….това доста ми вдига самочувствието като шофьор, което е на ниво под морското равнище! Иначе идеята за наказание за несправяне с работата – блъскане на личен автомобил ми се вижда леко драстична, но кой знае сигурно ще даде перфектни резултати, най- малкото ще тръгне бизнеса на сервиза на баща ми, той с многото пари ще купува на майка ми аналгин и витасин, ще вдига обората на аптеките, те ще вдигат оборота си към Стинг, а те от своя страна ще ви вдигат непрекъснато заплатите(не че сега не ви ги вдигат непрекъснато) и всички вие ще си купувате чисто нови автомобили или в предвид ситуацията, чисто нови бронетраспортьори…. Предполагам съм споделил, че животът ми в Америка започна вихрено, тъй като на идване, вместо в Детройт, отклониха полета ми към Атланта, което е все едно да си тръгнал за Берлин, но да кацнеш в Атина. Въобще драмите тръгнаха още от летище София, където вкупом всички ни качиха на един самолет и след 15 минути ни свалиха като ни казаха, че са объркали самолета, още тогава ми стана ясно, че дебел ще го ядем…после пък в Атланта като требеше да слизаме имаше друго объркване и на нашият ръкав беше спрял друг самолет и час и половина го чакахме в самолета да се махне, което след презокеански полет действа доста изнервящо.Тази тънка подробност ми осигури поне 100 бели косъма, тъй като брат ми требеше ни чака в Детройт, където ние естествено не бяхме, а пристигайки в Атланта пък си изтървахме другият полет заради чакането, след което си купихме билет за нов самолет на друга компания, тогава пък старата компания отказа да ни върне багажа и каза вие и да не се качите на самолета, ние ще ви качиме багажа на следващия самолет и ще си го караме, а после вие се оправяйте, та се наложи да падам на колене и да се моля, за да ни го дадат. В резултат на всичко това си изпуснахме и новия полет и се оказахме в 23 часа в средата на летището с дете, което не беше спало почти един ден…от там се качихме на едно такси, което едва събра огромните ни куфари и аз казах на шофьора да ни откара до някой по- евтин хотел, тъй като имахме нов полет в 5 сутринта, ей Богу ми незнаех, че под евтин хотел разбира Гето хотел…хотелът бъкаше с хора, които по уестърните обикновенно ги има закачени на стената с надпис Издирва се, награда 1000$, което беше добре, защото на врата си бех окачил 10 000 долара, демек имах да заловя десетима от тези, хехе. Естествено ме хвана щубето за парите и така барикадирах вратата, че после сутринта едвам я отворих – за протокола никой нищо не ни направи, всъщност даже беше доста спокойно, само някъде в далечината некъв негър виеше като банши, но като не си спал 24 часа, доста бързо го игнорирах. На другата сутрин пък полета ни беше за Шарлот, от където на 4ти самолет щехме се прехвърлим за Охайо…да ама полета ни за Шарлот вместо да тръгне в 7, тръгна в 8,а полета ни за Охайо беше в 9, от зор и яд ми се показаха хемороидите и аха да кажат Бау, слава Богу оказа се, че Атланта Шарлот със самолет е 40ина минути и съвсем на време си стигнахме, от там си хванахме самолета за Кълъмбъс Охайо, който обаче не можа да излети, защото имало задръстване от самолети, е те такова нещо не ми се беше случвало, задръстване от самолети…но те тука са като междуградските рейсове в Бг, да не кажа и по- редовни даже, тъй че и това беше нормално, така след една доста дълга одисея все пак се озовахме, за където бехме тръгнали без да бъдем ограбени, без загубен багаж, но с известно количество изхабени нерви. Толкова за пътуването…след това един месец бехме на ол инклузив у брат ми ядене спане и възстановяване от тежките 10 месеца в България, които карах на помощи, аха да стигна 100 кила. Къщата е много голяма, като между дворовете на къщите няма огради и може спокойно да си влизаш у комшията, което в Бг си представям каква драма би било, без да имаш дувар 3 метра от лошия комшия, който си гледа кокощките до твоя прозорец, че да ти мирише и да те дразни, защото преди 5 години синът ти им обрулил джанките докато спели…тука това е решено много демократично, брат ми каза не влизайте в чуждите дворове, защото ще ви застрелят, така е по закон и след това обяснение да ви кажа честно не влизаме…въпреки, че едната комшийка е на 100 години, а от другата страна живее семейстов с 3 бебета момиченца от 1 до 4 години и всъщност никой никога нема да тръгне да стреля, хората са приятни. Деца има адски много, но не си играят както деца от махалата, ами си седят по къщите не зная защо – може би, защото почти всички семейства имат по 3-4 деца и те самите са си компания и няма нужда от допълнителни деца, или просто култура… Записахме малкия на училише – безплатно училище от 8 и 30 до 15 часа – безплатното училище тук струва само 350 долара на месец, иначе се казва безплатно.Започва с входно ниво, на което Ангел ще изкара нула, което си представям как като научи английския ще скочи примерно на 50 и американците ще си кажат ебаси кви яки учители сме на колко сме ги научили децата…шубе ме е за това училище, защото много реве и мрънка, но дето се вика колкото и да искам не мога да ида с него там, въпреки че ако има чалъм ще го направя. Сигурно ще пропусна много неща, но няма как. Сега за работата – работя за Уолмарт, магазинът ни е около 2 или 3 пъти по – голям от Кауфланд, освен храна има дрехи, въдици, пушки, играчки, гумаджийница, фото, технополис, аптека, оптика – не ми признават дипломата, градина като мосю Бриколаж. Магазинът е чисто нов, отворихме го официално на 30 Май с не много пищна церемония. Таргета на магазинът е 1 000 000 долара оборот на ден, като се има в предвид, че сигурно има над 1000 магазина Уолмарт по света, си представете за какви пари говорим – за сега таргета не сме го изпълнели, но това за пръв път от много време хич не е мой проблем и въобще не ми дреме…защо ли, ами защото аз съм на дъното на хранителната верига и нищо немоа да напраа….моята работа се състои в следният доста сложен процес, най- добре е да прочетете поне три пъти описанието, за да сте сигурни, че схващате каква сложна процедура извършвам. Концетрирайте се и четете внимателно, все едно форума за дневната промоция – работата ми се състои в следното – дислоциране на продукти – демек стоки от точка А, пети склад, към точка Б – стелажите. Да, ако не сте разбрали четете пак – от точка А в точка Б, това става с помощта на най- новите постижения на науката – палетна количка, магазинна количка и най- вече физически труд. Чакаме скоро да дойдат при нас учените от НАСА на специализация, че да ги научим и тях на наука….От А в Б, не е лесно…съответно за такава работа толкова и плащат, но пък няма отговорности, което си е рай- колективът ми също е нещо, за което се струва да се спомене – като извадени са от романа 50 нюанса черно – не съм си представял, че черната гама е толкова богата и наситена с различни нюанси, просто има от черна охра, до патладжанено черни, както пееше Шакира this time for Africa, за цвят имаме и 3-4 бели, които обаче приличат все едно тука що слизат от кораба на Христофор Колумб, мръсни, без зъби бараби…въобще идеално се вписвам в обстановката, подвизавам се като Лю, защото като трябва да ми кажат цялото име имам чувство, че съм ги разпънал на кръст и им спестявам мъките, то не че Христозов е по- лесно де…..В повечето случаи отговарям за кучешката храна и аксесоари – понеже тук за разлика от Бг след кучето на улицата се чисти, вчера изброих цифром и словом 24 различни приспособления за вдигане на кучешки лайна – лопатки, хартийки, найлончета, щипки, а бе направо тука хората като имат пари и всичко се продава. 4 вида шампоани за коне има, около 1000 вида кучешка храна, с каквото ви дойве на акъла на вкус, само с вкус на човек няма. Сега малко аналози със Стинг – на ден пристигат 2-3 камиона, за целта има 3 екипа, отворени сме денонощно – трите камиона се посрещат от около 60ина човека – със сигурност стокооборота е по- голям от Стинг, и все пак 60 човека тук, а в Стинг са двама Пламеновци…въбоще доста разхишение на ресурси виждам, всяка нощ имаме по 4 началника, които дремят по едни стаи и стават в 6 часа да видят какво сме направили, по принцип в нашата нощна смяна има голям недостиг на хора и има адски много работа, не спираш пълни 8 часа и пак малко си свършил…завчера един американец ми вика много работиш, тука максимата е колкото ни плащат, толкова ще работим – демек тая поговорка е интернационална – иначе всички се схващат, че съм много изпълнителен и гледам да направя всичко, което ми е казано – двама сме такива , аз и един черен на име Джери – типичен афро американец, разведен с 4 деца, не ги е виждал от 3 години, само псува жена си, че трябва да и плаща издръжка – много хойкала тя, децата не били от него – викам му щом хойка, тя пак ще се ожени – той вика – не може много грозна беззъба уличница е – хем грозна, хем му изневерява, абе негърска му работа, ама за друго го споменавам. Джери е ветеран от Американската армия и е научен на ред, като му кажат нещо и се захваща веднага да го свърши, нищо че го мързи, то дисциплината му е вклинена душата и все вика требе свършим всичко, за да не ни се карат….завчера ме гледа и вика, ама и ти си военно трениран, личи си вика по дисциплината – като на тюлените ти еама си много хилав, в каква войска си служил, отворих уста да му обясня, че не съм бил войник ама като си помислих – негър, америка, стинг, продажби, България – е как да му обясня на този човечец и му викам абе аз съм военен ама им поправях компютрите, не съм по физ подготовката, за това така съвестно си върша работата…..хахахахахахха. ИНаче завчера счупих две бутилки соевев сос, събудих менажера викам му така и така да ги платя, той седи и се пули, викам счупих да платя, той пак ме гледа, викам си пак говоря много бързо явно не ме разбира и почнах да потретвам, той без да ме слуша ги взе, скъса им етикета, хвърли ги в коша, а етикета го сложи в едно кошче с надпис Claims – и вика тука се слага всичко, което е за бракуване – никой нищо не плаща, то е забранено със закон на фирмата…въобще при такива чудовищни обороти изобщо не се търси наличност както при нас, не тук се търси само оборот – най- важното е да го има на стелажа, тъй като всичко се продава и това, че липсват 20 неща се избива, защото са продадение 50 примерно, ревизии няма, то няма и как да се направят, защото сме претъпкани в стока, магазина не може да затвори, не може и да ни извикат допълнително, защото всеки един час след 40 се плаща надник и половина, за това се следи много строго – направо ни гонят сутрин в 7, че ако имаш овъртайм се пишат обяснения чак до собствениците, ако останеш допълнително задължително менажер требе се подпише, че той носи отговорност, че оставаш след работно време – имаме три почивки, задължителни иначе системата те изхвърля от работа…две по 15 минути и една от 1 час. общо взето почваме в 22 и в 00 почиваме 15 минути, после от 2 до 3 почиваме, после в 5, 15 минути и в 7.00 си тръгваме. АКо не се запише в компютъра, че си в почивка той те освобождава и отписва от работа за цялата нощ, защото ако ги хванат, че не сме почивали ги глобяват майка им и баща им….иначе тука си е меката на капитализма и са решили и проблема с овъртайма де, не си мислете, че не са му намерили цаката – ако си харесат как бачкаш след примерно 1 година идват и ти предлагат да станеш супер вайзър с увеличение на заплата, но с една уловка, вече не ти се плаща на час, ами на година и като се съгласиш, ох Котьоооо, работиш по 16 часа ако трябва, никой не ти брои часовете плащат ти на година…така че общо взето ако искаш хубава заплата трябва да си продадеш задника, познато ли ви звучи….навсякъде едно и също, ако искаш да работиш по- малко ще има и по- малко пари… Друго, което искам да спомена са оперативките…отврат, просто се чувствам като детенце,пълна простотия събират ни в кръг, почваме да пляскаме и да пеем колко велик е уолмарт, въртим си гъзовете абе срамна работа, прилагам видео, аз вече докато тече оперативка пикая в тоалетната, ама просто не мога да понасям такава простотия абсолютно унижение и простотия, на този клип ме няма, не ме търсете, не е от нашия магазин. След този музикален съпровод на всеки му казват какво трябва да прави и задължително му благодарят за работата, която ще свърши, просто е задължително – има анонимна линия на работниците, на която може да се оплачеш ако някой менажер те е нагрубил и тъй като са изгонили двама, трима след оплаквания на повече от двама човека, тука са много мазни и ужасно лицемерни – моля ти се бъди така добър и отиди изчисти тоалетната примерно, това много дразни, защото не знаеш в нито един момент какво точно става – тъпо двуличие… Ако много ме ядосате ще пиша на Георгиев да накара някой да ви измисли песен преди работа за сплотяване на колектива – не издържах аз питах един – защо аджеба пправим такива глупости и той ми вика, защото шефовете на Уолмарт искат да идваме усмихнати на работа и да сме щастливи…..и ти ли Бруте само промълвих на чист български аз и поклатих глава. Книжка за кола взех от втория път, защото ме скъсаха на полигон първият път, на заден не моа паркирам и това е, вторият път паркирах от раз, и вече имам американски документ. Бензинът е 4 долара за галон, но тук бензиностанциите са собственост на големите магазини – все едно бензиностанция билла, кауфланд, лидл и т.н.т като пазариш в магазина за всеки долар ти дават точки за гориво та общо взето става 3 и 50 за галон или литър, долар – по- евтино от Бг, но и разстоянията са огрооооооооооооооооомни, моята работа се води в задния ми двор и се нарима на 15 минути с кола от нас. Въобще тука колата е като краката в Бг, голям бизнес, 20 долара смяна на масло, 20 долара завъртане на гуми, нема зимни летни….Живеем на 15 мили от центъра и се водим широк център – няма блокове само поляни и къщи….много ама адски много магазини за всичко, просто си личи, че икономиката върви.Боклука се събира разделно всеки четвъртък, на работата всичко се рециклира хартия, найлон, кашон, каквото се сетите всичко се събира – даже има огромни надписи всеки кашон ни пести примерно 50 цента, събирайте ги и така нататака…голема работа… Набарах един много готин китайски ресторант срещу 6 долара е all you can eat, демек даващ 6 долара и ядеш докато ти се пръсне шкембака, малиииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии скъсам се, аз, Р и малкия, той е с намаление – ядем за 15 долара, ама ЯДЕМ!!! Каквото се сетите 5 вида месо, 100 вида ориз, 1000 вида зеленчуци, десерти, салати, малииииииииииииииииииииииииииии….за протокола требе кажа, че последният път се подрисках, така че има нещо гнило в Дания… Токът ни е по 100 долара на месец, газта и тя толкова, 3-4 резервоара пълна по 14 галона, яденето е по- скъпо от Бг, вчера купихме 2 сливи големи – 2 и 50 за две сливи, бал съм ги – хляба е между 2 и 3 долара, дрехите са безумно евтини по 5 долара, толкова са евтини, че жена ми си купи един милион буклука сега се чудим какво да ги правим, ама много били евтини и нямало как освен ги пусна в Продавалника, абе кво ли да кажа…пилешкото е евтино по 1 долар е, даже е много интересно има щандове за месо – прасе, крава, говедо и отделно пилешко, демек то не се води месо, ами и аз не знам какво – 12 литра кола за 5 долара е друг удар на деня, голем срам купувам си семки за 3 долара пакета, къде е бай Амет от стадиона дет ги дава по 50 стинки. От едни такива семки Розалина си счупи зъба….огромно нещастие се оказа, купихме си застраховка за зъболекар отидохме, прегледаха я и казаха коронка – колко струва със застраховката 1250 долара, моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя, моята от БГ я направи моя конски зъболекар за 50 лева, 1250 долара, сега с нея обмисляме да я качим на самолета до Бг за 800 долара да си я направи там, така и така още не работи, 1250 долара ебаси…не сме решили още, за нея подаваме само на готини места за работа, не я ща да мъкне кашони като луда, защото тука не е като в Стинг, никой не помага на жените ,мъкнат на ръка тия палети, на мене, защото ми е неудобно ходя им помагам, но те ме гледат подозрително и спрях, но за мене си е грозна гледка де… Последно, че стана огромно писмо, малкия го ухапа кърлеж, изминахме сто милиона километра от единя край на света до другия, за да го ухапе кърлеж. Нямаме застраховка отидохме на спешното, там знаете ли как ни посрещнаха – имате ли застраховка – ами не, А ПАРИ НОСИТЕ ЛИ – като извадих 500 долара се успокоиха, в интерес на истината ми взеха само 20 и казаха, че ще изпратят сметка, такава още не е дошла, брат ми каза, че ще е около 500 долара, като дойде ще кажа- иначе лекарката под всяква критика, дойде видя кърлежа,извади го и вика на какъв кърлеж ви прилича, абе мръхло аз ако знам, за кво идвам при тебе. Не че не се бях приготвил от гугъла веднага го дефинирах като еленски кърлеж, за съжеление най- опасните, тъй като в САЩ само те пренасят Лаймска болест, викам и какво да правим тя вика ами не знам ще ида сега да прочета, малиииииииииииииии изчезна и след 20 минути идва и вика, в книгата пише нищо да не правим, ще чакате ако има признаци за болест тогава търсете пак лекар, викам и пише, че превантивно се дава цефалоспорин или не помня какво беше еднократна доза, ще ни изпишете ли, че тука без рецепта не може (аз от Бг си нося много лекарства, но точно такъв антибиотик пък нямах)тя вика в моята книга не пише, нищо нема ви изпиша, аз и без това не знам какво, супер и това 500 долара, якоооооооооооооооооооооо. ИНаче седна и почна преслуша го гледа му гърлото, въобще много сериозна – и понеже АНгел имаше малко сополи, Р и вика как е гърлото, че има малко сополи и тя и вика ами нека да погледна пак, че не обърнах внимание…ебаси значи всичко го е правила само за парлама, много се ядосах, а най- много се ядосах на себе си, защото си знаеш, че с една пинсета требеше си го извадя, така или иначе ни беше ясно, че един месец ще чакаме за симптоми…месецът мина, мисля, че ни се размина, така или иначе в 85% от случаите, за да се разболееш требе седи поне 1 ден на тебе, а ние го заловихме почти мигновенно. Завчера ходих на риба и мене ме налази един, но не успя да ме ухапе, тука е просто пълно, защото има много елени, които нямат естествени врагове, никой не ги трепе си си живеят между къщите, завчера едно стадо от 8 пресече пред мене….а против кърлежи не се пръска, защото отровата против кърлежи, трепела и неква безвредна мушичка и е против закона да я трепеш – демек хората може да мрат мушичките не