Отиде си Стефка Съботинова

Голямата певица Стефка Съботинова ни напусна днес. Дълги години животът й беше свързан най-напред с ансамбъл "Филип Кутев", а после и с хора на радиото, който се прослави по цял свят като "Мистерията на българските гласове". Съботинова е изпълнителка на песента "Притури се планината", превърнала се в световен хит през 1994 г.

Тази година навърши 80 и получи орден Стара планина, но казваше, че продължава да мечтае за музика и концерти. Утре от 15 ч. и 20 минути БНТ 1 ще излъчи филма "Притури се планината" в памет на Стефка Съботинова.

За Стефка Съботинова казваха, че е от певиците, които не събарят крепости, а превземат души. Гласът й беше дар от Бога.

Надка Караджова:
- Ако сега ни чува някъде от небето, а тя ни чува, искам да ти кажа, Стефке, че много те обичаме. Ти остави една голяма диря с магията - народната песен, която ти прослави не само в България, но и в целия свят.

Гласът й е толкова въздействащ и емоционален, че тя влиза като солова изпълнителка още в първия албум на легендарния швейцарец Марсел Селие, който откри за света Мистериите на българските гласове. По негово предложение французинът Жаки Анона прави аранжимента на "Притури се планината" през 1994 г. и я превръща в световен хит. Тя е и един от първите български пробиви в МТВ.

Даниел Спасов:
- Тя много тъгуваше за това, че тази песен е записана доста отдавна тук в България и сега ще я цитирам - стои по рафтовете, потънала в прах и трябваше да дойде един французин като Жаки Анона, преди това Марсел Селие и да направи световен хит. Тъгуваше за това, че не можем ние българите да изведем това на световния подиум, да утвърждаваме нашите национални ценности и да ги правим световно достояние.

Още преди това българската песен е звучала във филми като "Иисус от Монреал", "Лионците", "Сътворението на света".

Повечето песни на Стефка са от Беломорска Тракия, тъй като родителите й са преселници оттам. Тя е родена в старозагорското село Розов кладенец. Всичко, което тя прави е различно - заради изключителния й талант, силен характер и вяра. Малцина знаеха, че Стефка е страстен ловец, отличен стрелец, който увлекателно разказваше за уменията си да отстрелва глигани. Казваше, че е безстрашна като мъж, когато ловува. Вярваше, че българският фолклор има бъдеще и се ядосваше, че евтино го изнасяме навън. Но продължи да мечтае.

Стефка Съботинова:
- Искам да видя картините, които са в паметта ми от детството, искам да видя една слънчева страна с много зеленина и много чистота. Искам да видя тая разсипана земя, която разсипаха и направиха на пепелища. Искам да я видя отново раззеленена, искам да видя добри хора засмени лица по улиците.

Поклон пред светлата й памет.

Автор: Петя Тетевенска